Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— А, няма нищо. Просто се блъснах. Надявам се всички да имате апетит.
— Намери ли в кухнята, каквото търсеше? — вдигна вежди Джеремая. — Строши ли нещо?
Рени се разсмя.
— Нищо освен гордостта си. Никога в живота си не съм виждала толкова много кухненски прибори. Използвах само една чиния и два тигана.
— Не се подценявай, момиче — сериозно каза баща й. — Ти си наистина добра готвачка.
— И аз така си мислех, докато не видях кухнята на Джеремая. Приготвянето на незначителното ми ястие с пиле там беше като да стопираш насред Калахари просто, за да си изсушиш дрехите.
При тези думи !Ксабу се засмя — приятно клокочене, което накара дори Джеремая да се усмихне.
— Е, добре — каза тя, — всеки да ми подаде чинията си.
Джеремая и Рени довършваха бутилка вино. Баща й и !Ксабу пиеха бира от хладилника, въпреки че Дългия Джоузеф като че ли поглъщаше неуместно голямо количество. Джеремая беше напалил огън в голямата каменна камина, а те бяха изгасили почти всички други лампи, така че светлината в голямата дневна се люлееше и танцуваше. Последната минута бе изминала в мълчание. Чуваше се само пращенето на огъня. Рени въздъхна.
— Беше толкова приятна вечер. Ако можеше да забравим всичко, което се случи, и просто да се отпуснем… да забравим…
— Ами да, момиче, точно това ти е проблемът — обади се баща й. — Да се отпуснеш. Именно това трябва да направиш. Ти винаги се притесняваш, притесняваш се непрекъснато. — Изненадващо той се обърна към Джеремая сякаш за подкрепа. — Тя работи твърде много.
— Не е лесно, татко. Не забравяй, че сме тук не по свое желание. Някой подпали нашия блок… някакви хора нападнаха Сюзън… Не, да говорим открито — те я убиха! — Тя хвърли бърз поглед към Джеремая, който с мрачно лице напрегнато се взираше в огъня. — Знаем нещо за вероятните убийци, но не можем да се доберем до тях не само в реалния живот, но и в рамките на ВР, защото те са твърде богати и твърде силни. Дори ако господин Сингх — това е онзи старец, татко, програмистът — знае за какво говори и ние трябва да разследваме тази голяма мрежа, която са изградили, изобщо не виждам къде е моето място. Нямам оборудването да остана включена достатъчно дълго, за да се промъкна през охраната, която трябва да са създали за … Адърланд. — Тя сви рамене. — Съвсем не съм наясно накъде да тръгна оттук нататък.
— Разбили ли са всичко, което би могла да използваш тук? — попита Джеремая. — Все още не съм сигурен дали схванах за какво говореше, но знам, че доктор Ван Блийк би казала, че можеш да използваш всичко, което би ти помогнало.
Рени се усмихна тъжно.
— Видя какво са направили с лабораторията й. Онези копелета са искали да бъдат сигурни, че няма да е останало нищо, което някой да може да използва…
Баща й изсумтя гневно.
— Това е начинът. Винаги това е начинът. Изхвърлихме африканерските копелета от правителството, а черните хора все още не могат да получат правосъдие. Никой няма да помогне на момчето ми! На моя… Стивън!
Гласът му рязко секна. Той захлупи лице в грубите си ръце.
— Ако някой може да намери начин да му помогне, тогава и дъщеря ви може — твърдо каза !Ксабу. — Тя има силен дух, господин Сулавейо.
Рени се изненада от увереността му, вдигна очи към него, но погледите им не се срещнаха. Баща й не каза нищо.
Джеремая отвори втора бутилка вино и разговорът бавно и някак трудно се прехвърли на друга тема. После Дългия Джоузеф започна тихо да пее. Отначало Рени едва долови един съвсем нисък тон, после той постепенно се засили.
… Имити гоба кале, ити, ити, куняказу ма хламву, канъе, канье, канье, канье…
Беше стара зулуска приспивна песен, която Дългия Джоузеф беше научил от баба си — жива, повтаряща се мелодия, нежна като вятъра, на който бе посветена. Рени я беше чувала отдавна.
… Всички дървета се скланят надолу и бързо издигат се нагоре.
Всички клонки трептят нагоре и надолу, нагоре и надолу…
Изникна спомен от детството й — от времето преди да се роди Стивън. Майка й, баща й и тя с автобус отиваха да видят леля й в Лейдисмит. Стомахът я болеше и се бе сгушила в майка си, а баща й пееше — песента „Канье, канье“, а след това и други песни. Спомни си как се преструваше на болна дори след като се почувства по-добре само за да го накара да продължи да пее.
Дългия Джоузеф се полюшваше наляво-надясно, а пръстите му като паяци отмерваха ритъма по бедрата му.
… Зифумула каняни на изинъоне сидле кени…
… Виж как си почиват в този слънчев ден онези прекрасни птици в своите щастливи домове…
С крайчеца на окото си Рени видя нещо да се движи. !Ксабу беше започнал да танцува пред огъня. Накланяше се и се изправяше в ритъма на песента — вдигаше ръцете си, изпъваше ги и ги свиваше, после отново ги отпускаше до тялото си. Танцът беше едновременно странен и успокоителен.