![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Втори път няма да бягат.
— Защо реши така, стотник?
— Те са добри бойци, макар и суеверни. Следващия път ще осъзнаят, че когато гръмне гръм, не всички умират, и ще продължат атаката.
— Меден! — приближи се хилядникът.
— Да, командире?
— Загуби?
— Осем загинали и седем ранени.
— Ето, вземай го в твоя отряд — хилядникът посочи към мълчалив бледен момък. — Това е негово магичество Родерик. Ще помогне на твоите момчета в случай на нужда.
Родерик кимна малко нервно и уплашено погледна към двамата мечоносци, които тъкмо прехвърляха труп на варварин през стената.
— Имате ли ризница, ваше магичество? — колкото се може по-учтиво попита Медения.
На Дивия не му се вярваше, че младежът е маг. Беше сигурен, че дори Кли-кли ще сложи този маг в джоба си.
— Да — младият маг бързо кимна. — Още преди два дни учителят ми каза да я нося.
— И кой е този учител? — пафкайки с лулата, полюбопитства Чушката.
— Негово магичество Арцивус — с достойнство произнесе Родерик.
— А кой е той? — невинно попита гномът.
От такъв въпрос Родирик едва не се задави от възмущение. Тъкмо се накани да скастри гнома, когато зад стената прозвучаха рогове. Врагът отново тръгваше в атака.
Зад гърбовете им гръмна, небесата отвърнаха с ехо, и димната комета, изстреляна от мортирата, падна право в средата на предното каре на пехотата, атакуваща центъра. Ударът беше страшен. Всички, попаднали в обсега на взрива, се разлетяха настрани, сякаш бяха направени от хартия. Гюлето напомни на Изми на крака на бог, който случайно е стъпил върху хората.
— Да имах тук още десетина мортири, щях да им покажа аз на тези привърженици на Неназовимия! — войнствено разтърси секира Сталкон Пролетния жасмин.
— Защо оръдията не стрелят, милорд? — попита един от „бобрите“.
— Прекалено са далеч. Гномите искат да стрелят на сигурно.
Пехотата атакуваше с пет отряда. В първата линия бяха три, като всеки се беше насочил към съответното каре. Зад тези три, на разстояние около хиляда ярда, се придвижваха още два.
През редовете на хората и редиците издигнати копия Джиг със странно безразличие наблюдаваше напредващата към тяхното каре стоманена костенурка. Само единият от първите три отряда имаше копия, които не отстъпваха по дължина на копията на техните карета. С този отряд трябваше да се бие лявото каре, където бяха „бобрите“ и Веселите обесници. Момчетата щяха да се справят, не за пръв път се сблъскваха с враг, който по нищо не им отстъпва. В първите редици на отрядите, пристъпващи към централното и дясното карета, имаше високи правоъгълни щитове и къси копия.
— Имат арбалетчици! — извика някой от копиеносците.
Джиг изстина. Ако пехотата имат склотове, то на първите редици, въпреки броните, лошо им се пишеше. От близко разстояние болтът минава през бронята, все едно е от хартия, а не от прочутата исилийска стомана. Добре, че поне нямаха стандартни лъкове — при стрелба по падаща траектория карето ставаше още по-уязвимо. За да се противопоставят на вражеските стрели, беше нужно прикритие от арбалетчици и стрелци. Дуелът-престрелка никога не минаваше без кръв.
Елфите започнаха да обстрелват отряда, придвижващ се към карето на Обесниците.
— Пуснете ме да мина! Пуснете ме, ви казвам!
Магът, който през цялото време мълчаливо беше стоял зад Джиг, сега се опитваше да се промъкне напред. Копиеносците, изглежда, уплашени от перспективата да ги целят с арбалетни болтове, не схващаха много добре кой се опитва да мине през тях към първата редица.
Джиг пронизително изсвири и извика:
— Пропуснете мага напред, кучи синове! И побързайте, иначе с вашите тела ще трябва да ловим болтовете!
Той подейства и копиеносците бързо отстъпиха встрани, освобождавайки път за мага. Той се втурна напред, застана пред първата редица и протегна ръце, насочвайки разтворените си длани към настъпващата пехота, която почти беше стигнала до Винения ручей. От дланите му излетя ослепителен огнен лъч. Той удари първия ред щитове, мигновено ги изпари заедно с хората, после стигна до втората редица, до третата, до четвъртата, до арбалетчиците…
Враговете запищяха! Чуха се виковете на изгарящите живи хора. Някой крещеше от ужас. Мнозина от стоящите в карето изругаха със задоволство, виждайки какви щети нанася на врага само един човек.