![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Разбирам — каза Джийн. Камор не можеше да се похвали с подобни делово ориентирани благородници. Нямаше съмнение, че богатството на заемодателите и сарафите им даваха сила, с която обикновените хора в Еспара не можеха да се похвалят. — Виждам защо толкова много искаш да икономисваме.
— Малко болка в китките и лактите може да ни спести болката от силен удар по кесиите, когато всичко…
Нехарактерен шум от сцената прекъсна обичайния работен унес на Джийн и Дженора. Джасмер Монкрейн бе тропнал с крак, следван непосредствено от Булидаци, прекъсвайки репетираната сцена. Джийн вече много пъти беше ставал свидетел на това и се беше научил да го игнорира, но нямаше как да се игнорира случващото се в момента.
— Нямате право да се намесвате в творческите ми решения! — извика Монкрейн.
— Ничии твои решения не са защитени от споразумението ни, било то творчески или не — отвърна Булидаци.
— Въпрос на проклет принцип…
— Принципите ти гарантират любезности в който храм си си избрал, не и власт над мен.
— Проклети да са змийските ти очи, високомерен дилетант!
— Точно така — Булидаци пристъпи близо до Монкрейн, така че за импресариото да бъде невъзможно да скрие, ако избухне отново. — Обиждай ме. Забрави факта, че си чернокож селянин. Кажи нещо, което не мога да простя. Още по-добре — удари ме. Ще се върнеш в Кулата на плача като стрела, а трупата ще остане за мен. Мислиш, че си незаменим? Имаш пет сцени. Ще наема друг Каламаксис, ще го взема от Басанти. Пиесата ще продължи и без теб, а ти ще продължиш без една от ръцете си.
Джасмер стоеше ужасно скован, линиите и гънките на тъмното му лице се очертаха, докато челюстта му се стягаше все повече и повече и за кратко изглеждаше, че е загубен. Накрая отстъпи крачка назад, въздъхна рязко и извика гръмогласно:
— Алондо! Лукаца!
Двамата чевръсто се озоваха пред него.
— Разменете ролите си — изръмжа Монкрейн. — Отсега нататък Лукаца ще е Орин, а Алондо — Ферин. Ако не ви харесва, обсъдете естетическите усложнения с уважаемия ни проклет патрон.
— Но ние тъкмо оправихме костюма на Орин вчера, по мярка за Алондо — каза Дженора. Монкрейн се завъртя рязко и тръгна към нея с ясната идея да ѝ прехвърли част от оскърблението, което току-що беше изтърпял от Булидаци.
— Тогава го скъси — извика той — или сложи Лукаца на шибана диба и го разтегли с няколко сантиметра. Все тая, не ми пука.
Дженора и Джийн скочиха едновременно, но Монкрейн се беше обърнал и излязъл, преди да могат да реагират. Булидаци се усмихна самодоволно, поклати глава и даде знак на актьорите да продължат с репетициите.
Джийн бавно седна отново на стола си с широко отворени очи. Баронът никога не беше командвал или порицавал злочестия си „партньор“ толкова публично, а колкото и груб да беше Булидаци, изглеждаше, че не правеше нищо без умисъл. За какво му беше този номер?
— Аз… Извинявай за това, Алондо — каза Локи, нарушавайки твърде дълго продължилата тишина.
— А, не е като да е по твоя вина — отвърна младият еспаранец. — Джасмер ми казва да играя малко зайче и ставам малко зайче, нали знаеш. Все още съм в някои от най-добрите сцени. Ако трябваше да ходя да се моля за роля на Басанти, нямаше дори да ми даде да играя палавата камериерка, нали така?
Локи и Сабета разговаряха по време на редки, кратки моменти насаме, зависещи от променливата природа на очакванията на Булидаци. И променени, старите навици на еспаранския барон си бяха същите и беше твърде опасно да се опитват да си открадват по-многозначително уединение в хана на Глориано. Във всеки един момент можеше да се появи Булидаци или някой от сътрудниците му, да изскочат от някой ъгъл или да се спуснат по някое стълбище.
И все пак баронът беше изпълнил обещанието си да прехвърли ролята на Локи и трябваше да продължава да си мисли, че Лукаца де Бара е най-искреният му съюзник. Затова Сабета започна да играе по-близка и по-опасна игра на флирт с Булидаци. Въпреки че не позволяваше на барона да си мисли, че моментът е подходящ да се наслади на тайно посещение под неговия покрив, тя по-често се вдетиняваше около него, срещаше погледа му и се преструваше, че се забавлява на така наречените му шеги. Сабета също така вкара в употреба и по-голямата част от арсенала си от женски прелести, като внимателно оставяше ризата си да се смъкне сантиметър-два по-надолу на гърдите ѝ и като смени обувките си с евтини пантофки, разкриващи глезените и добре оформените ѝ прасци. Тези стъпки, съчетани с естествената лекота, с която Джийн и Дженора си тръгваха всяка вечер, поддържаха общия огън на разсеяността и ревността в гърдите на Локи.