Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Да, господарю — каза лакеят, — с извънредно поръчение.
— Нося писмо от нейно височество херцогиня Орлеанска — добави куриерът. — Толкова е спешно, че съм го доставил за двадесет и шест часа, въпреки че загубих три четвърти час в Кале.
— Вашето усърдие ще бъде възнаградено — каза кралят, — отваряйки писмото.
След като го прочете, той се засмя гръмко.
Мис Стюарт с мъка сподавяше изгарящото я любопитство.
— Франсис — обърна се кралят към лакея, — разпоредете се да нагостят куриера и утре до възглавницата си да намери кесия с петдесет луидора.
Той се засмя още по-силно. Приближи се до прозореца, отвори го и като се надвеси навън, извика:
— Херцог Бъкингам, скъпи Бъкингам, елате тук по-скоро! Херцогът се отзова на повикването, но виждайки мис Стюарт, се спря на прага и не посмя да влезе. Едва след нова покана се подчини и виждайки, че кралят е весел, приближи до него.
— Е, драги Бъкингам, как вървят работите с французина?
— Почти съм отчаян, господарю. Очарователната мис Грефтън иска да се омъжи за него, а той не я иска.
— Но този французин е много прост! — възкликна мис Стюарт. — Нека да каже да или не. На това трябва да се сложи край!
— Но вие знаете или сте длъжна да знаете, че Бражелон обича друга!
— В такъв случай — притече се кралят на помощ на дамата — нека просто каже не.
— През цялото време му доказвам, че постъпва зле, като не казва да.
— Значи си му съобщил, че Ла Валиер го мами?
— Да, съвършено недвусмислено. А той подскочи, сякаш се канеше да прескочи Ламанша.
— Най-после е направил нещо! — каза мис Стюарт. — И то добро.
— Но аз го удържах — продължи Бъкингам — и го оставих с мис Мери, като се надявам, че сега няма да замине, както възнамеряваше.
— Канел се е да замине? — възкликна кралят.
— По едно време ми се струваше, че няма земна сила, която може да го спре. Но очите на мис Мери се обърнаха към него. Това ще го спре.
— Грешиш, Бъкингам! — каза кралят. — Този нещастник е обречен да бъде мамен или още по-лошо, със собствените си очи да се увери в измамата.
— На разстояние и с помощта на мис Грефтън ударът ще бъде смекчен.
— Ни най-малко. Няма да му помогнат нито разстоянието, нито мис Грефтън. Бражелон ще тръгне за Париж след час.
Бъкингам трепна, а Стюарт широко отвори очи.
— Но ваше величество знае, че това е невъзможно — протестира херцогът. — Представете си в какъв гняв ще изпадне. Дори сам кралят да е виновен, не бих гарантирал безопасността му.
— Кралят има мускетари — спокойно каза Чарлз II. — Знам какво са те. Случвало ми се е да чакам в приемната в Блоа. Той има господин Д’Артанян. Това се казва телохранител! Няма да се побоя от двадесет разярени бражелоновци, ако имах четирима като него.
— Все пак, ваше величество, помислете над това — каза Бъкингам.
— Прочети — каза вместо отговор Чарлз, протягайки писмото на Бъкингам, — и сам кажи как би постъпил на мое място.
Херцогът взе писмото от принцесата и започна да го чете развълнуван:
„Заради вас, заради мен, заради честта и благополучието на всички ни незабавно върнете във Франция виконт Дьо Бражелон. Ваша предана сестра Хенриета“
— Какво ще кажеш за това?
— Ей Богу, нищо — отвърна зашеметеният Бъкингам.
— Нима ще ме посъветваш — натъртено рече кралят — да не послушам сестра си, след като така настойчиво ме моли за помощ? Прочети отдолу допълнението, аз също не го забелязах… Херцогът разгърна листа и прочете:
„Хиляди поздрави на тези, които ни обичат!“
Херцогът побледня и наведе глава. Листът затрепера и натежа в ръцете му, сякаш се бе превърнал в олово.
Кралят почака и след като видя, че Бъкингам мълчи, каза:
— Нека той се подчини на съдбата си, както ние се подчиняваме на нашата. Всеки трябва да понесе своя товар страдания. Аз понесох двойния си кръст. Сега по дяволите грижите! Изпратете ми този благородник, херцог.
Херцогът отвори решетестата врата на павилиона и показвайки на краля Бражелон и Мери, които вървяха един до друг, каза:
— Ах, господарю, каква жестокост спрямо бедната мис Грефтън!
— Хайде, хайде, викни го! — каза Чарлз II, мръщейки вежди. — Колко чувствителни сте станали всички! Наистина! Мис Стюарт трие очите си! Ах, проклет французин!
Херцогът извика Раул и предложи ръката си на мис Грефтън.
— Господин Дьо Бражелон, неотдавна искахте разрешение да заминете за Париж, нали?
— Да, господарю — каза Раул, изненадан от това встъпление.
— Аз ви отказах. И вие бяхте недоволен от мен.
— Не, господарю, защото ваше величество имаше основание за този отказ. Ваше величество е толкова мъдър, че решенията ви трябва да се приемат с благодарност.