Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Аз се позовах на това, че френският крал не е изразявал желание да ви отзове. И размислих. Кралят действително не е определил срок за завръщането ви, но той ме молеше да се погрижа да не скучаете. Очевидно тук не ви харесва, след като искате разрешение да си вървите?…
В тази минута Раул се обърна към вратата, където до херцог Бъкингам се беше облегнала бледната и разстроена мис Грефтън.
— Вие не отговаряте? — продължи Чарлз. — Стара пословица казва: „Мълчанието е знак на съгласие.“ Господин Дьо Бражелон, вие можете да тръгнете за Франция, когато пожелаете. Аз ви разрешавам.
— Господарю! — възкликна Раул.
— Ах! — възкликна Мери, стискайки ръката на Бъкингам.
— Още тази вечер можете да бъдете в Дувър — продължи кралят, — приливът започва в два часа през нощта.
Зашеметеният Раул промълви няколко думи, от които не се разбра дали благодари, или се извинява.
— Сбогом, господин Дьо Бражелон. Желая ви всичко хубаво — каза кралят. — Направете ми удоволствие да приемете този брилянт, който бях определил като сватбен подарък за вас.
Мис Грефтън щеше всеки момент да припадне.
Приемайки брилянта, Раул почувства, че коленете му треперят. Каза няколко благодарствени думи към краля и мис Стюарт и се обърна към Бъкингам, за да си вземе сбогом с него.
Възползвайки се от момента, кралят си тръгна. Херцогът се грижеше за мис Грефтън, като се стараеше да я успокои.
— Помолете го да остане, госпожице, моля ви — шепнеше Бъкингам.
— Напротив, ще му пожелая да тръгне веднага — каза Мери, събрала сили, — аз не съм от тези жени, за които гордостта е по-силна от другите чувства. Ако го обичат във Франция, нека се върне там и да ме благославя, че съм го посъветвала да тръгне към щастието си. Ако не го обичат там, нека се върне и аз ще го обичам както преди. Неговите нещастия няма да отслабят чувствата ми към него. Върху герба на моя род е написан девизът: „Хабеити парум, егенти кункта“ — тоест, на имащия — малко, на нямащия — всичко!
— Съмнявам се, приятелю — каза Бъкингам, — че ще намерите във Франция съкровище като това, което оставяте тук.
— Мисля или поне се надявам — сериозно каза Раул, — че любимата ми е достойна за мен. Ако се разочаровам, както вие ми дадохте да разбера, херцог, ще изтръгна от сърцето си тази любов дори ако трябва да я изтръгна заедно с него.
Мери Грефтън го погледна с неизразимо страдание в очите. Раул печално се усмихна:
— Госпожице, брилянтът, подарен ми от краля, беше предназначен за вас. Позволете ми да ви го поднеса. Ако се оженя във Франция, изпратете ми го. Ако не се оженя, оставете го за себе си.
„Какво ли иска да каже?“ — помисли си Бъкингам, докато Раул с уважение стискаше вкочанените пръсти на Мери.
Мис Грефтън разбра устремения към нея поглед на херцога.
— Ако този пръстен беше венчален, не бих го взела — каза тя.
— Но всъщност вие му предлагате да се върне при вас.
— Ах, херцог — със сълзи възкликна девойката, — такава жена като мен не е създадена за утешение на мъже като него.
— Значи вие мислите, че той няма да се върне?
— Не, няма да се върне — задушавайки се, произнесе мис Грефтън.
— А аз твърдя, че във Франция го чака разбито щастие, изгубена любов… дори опетнена чест… Какво ще му остане освен вашата любов? Отговорете, Мери, ако познавате сърцето си!
Мис Грефтън се опря на ръката на Бъкингам и докато Раул стремглаво тичаше по липовата алея, тихичко издекламира стиховете от „Ромео и Жулиета“:
Трябва да заминеш и да живееш или да останеш и да умреш.
Когато гласът й замлъкна и Раул вече беше изчезнал от очите им, мис Грефтън се прибра бледа и мълчалива.
Възползвайки се от присъствието на куриера, който бе донесъл писмото за Чарлз II, Бъкингам написа писма до принцесата и до граф Дьо Гиш.
Кралят беше прав. В два часа през нощта Раул се качи на кораба, който трябваше да го откара във Франция.
Глава тридесет и девета
СЕНТЕНЯН ИЗПЪЛНЯВА СЪВЕТА НА МАЛИКОРН
Кралят отделяше много време за портрета на Ла Валиер, тъй като му се искаше да стане колкото може по-хубав, а сеансите — по-дълги. Трябваше да се види как следи четката на художника, как очаква довършването на този или онзи детайл или появата на един или друг тон. Той току предлагаше на художника разни допълнения, на които маестрото се съгласяваше с уважение.
Когато художникът, по съвета на Маликорн, закъсняваше, а Сент-Енян изчезваше за малко, трябваше да се види красноречивото мълчание, което съединяваше в едно двете души, желаещи спокойствие и мечти. Минутите бяха вълшебни. Приближавайки се до своята възлюблена, кралят я изгаряше с погледа и дъха си.