Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Ти само се погрижи да заслониш тези жени — отвърна й той. — Аз ще свърша останалото. Не и преди да те докосна по рамото обаче.
Сигурен беше, че го смята за самохвалко, но не му се налагаше да разделя потоци, а само да издърпа един ловко заплетен поток на Въздух, с който да овърже ръцете им до хълбоците и да спъне краката на конете, както и на хората. Пое си дълбоко дъх, сграбчи здраво сайдин, докосна я по рамото и преля.
Откъм сеанчанците се надигнаха викове на изумление. Трябваше може би да се сети да им запуши и устите, но щяха да успеят да минат през портала преди някой да им дойде на помощ. Без да изпуска Извора, той стисна Авиенда за лакътя и почти я повлече през снега, без да обръща внимание на ръмженето й, че можела да върви и сама. Трябваше да бързат.
Сеанчанците притихнаха и се взряха в него и Авиенда. Двете жени, които не бяха сул-дам, се мъчеха да се освободят от сплита му. Той го задържа, без да го затяга — щеше да го освободи преди да премине портала, по простата причина че не можеше да остави дори сеанчанци завързани сред снега. Ако не замръзнеха, щеше да се появи онази огромна котка, чиито дири бе забелязал преди малко. А там, където имаше една, сигурно имаше и повече.
Порталът си беше на мястото, цял-целеничък, но вместо да гледа към стаята му в Ейанрод, зееше загърнат в сива пелена. Освен това изглеждаше по-тесен, отколкото го помнеше. А още по-лошото беше, че той можеше да види сплита в тази сивота. Беше изтъкан от сайдин. Яростна мисъл се плъзна през Празнотата. Нямаше как да разбере какво можеше да означава това, но съвсем спокойно можеше да се окаже клопка за този, който преминеше през нея, поставена от някой от мъжете Отстъпници. От Ашмодеан най-вероятно — ако той можеше да го предаде на останалите, навярно щеше да си възвърне мястото сред тях. И все пак за оставане тук и дума не можеше да става. Ако Авиенда можеше да си спомни как е втъкала портала, можеше да отвори друг, но май се налагаше да използват този, с клопка или не.
Една от жените на коне, с черен гарван, разперил криле над стръмна кула, извезани на гърдите на наметалото й, го гледаше строго и тъмните й очи сякаш се стремяха да прободат черепа му. На зеленото наметало на жената до нея — по-млада, по-бледа и по-ниска, но същевременно с по-царствена осанка — бе избродирана със сребро еленска глава. Тънките пръсти на ръкавиците й изглеждаха неестествено дълги. Като видя гладко обръснатите страни на черепа й, Ранд разбра, че тези дълги пръсти покриват дълги лакирани нокти — още един от признаците за принадлежност към благородното съсловие на Сеанчан. Войниците бяха вкочанени, но сините очи на командира им проблясваха зад насекомоподобния му шлем, а пръстите в ръкавиците му се извиваха в безуспешно усилие да се освободят от невидимите връзки и да се доберат до дръжката на меча.
Ранд не се интересуваше много за тяхната съдба, но не искаше да остави дамане в ръцете им. Можеше поне да им предложи възможност да се спасят. Колкото и да се взираха в него като диви зверове с оголени зъби, те все пак не бяха избрали сами пленничеството си и с тях не се отнасяха много по-добре, отколкото с питомни животни. Той докосна нашийника на по-близката и усети тласък, от който ръката му изтръпна. За миг Празнотата потрепна и сайдин връхлетя през него, като по време на снощната виелица, само че хилядократно усилен. Късо подстриганата жълта коса на дамане щръкна и тя се сгърчи и запищя, а свързаната с нея сул-дам изохка и пребледня. И двете щяха да рухнат на снега, ако не ги придържаха стегите на Въздух.
— Опитай ти — каза той на Авиенда, разтривайки ръката си. — Една жена би трябвало да може да го докосне безопасно. Не знам как се откачва. — Приличаше на едно цяло, съединено неизвестно как, също като гривната и каишката. — Но е поставен, така че би трябвало да може да се маха. — Още няколко загубени мига едва ли щяха да са от особено значение за това, което ставаше с портала. Дали все пак беше Ашмодеан?
Авиенда поклати глава, но започна да опипва предпазливо нашийника на другата жена.
— Стой мирно — изръмжа тя, когато дамане, бледолико момиче на шестнайсет-седемнайсет години, се опита да се дръпне. Ако окаишените жени бяха гледали Ранд като див звяр, то сега зяпнаха в Авиенда като някакво въплътило се кошмарно чудовище.
— Тя е марат-дамане — изплака бледоликото момиче. — Спасете Сери, господарке! Моля ви, господарке! Спасете Сери!
Другата дамане, по-възрастна и с почти майчинско лице, заплака неудържимо. Авиенда странно защо изгледа Ранд не по-малко сърдито от момичето и замърмори нещо, докато продължаваше да опипва нашийника.