Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Жената с име Морса е задържана от Търсачите на истината. Ще бъде подложена на разпит веднага щом се върнем в Меринлой. И сул-дам и дамане също. Изглежда, са крили нещо. — Ужас се изписа по лицата на споменатите жени, но този на Морса надминаваше всички. Ококорила очи и изведнъж сломена, тя се отпусна, доколкото невидимите й връзки можеха да го позволят, без да възрази и дума. Като че ли искаше да закрещи, но в същото време като че ли… го приемаше. Джалиндин обърна взора си към Ранд. — Тя те нарече Ранд ал-Тор. Ще бъдеш пощаден, ако ми се предадеш, Ранд ал-Тор. Откъдето и да си дошъл, не е възможно да мислиш, че ще можеш да се измъкнеш, дори да ни избиеш. Наоколо се води издирване на марат-дамане, която е преливала през нощта. — Очите й пробягаха по Авиенда. — Неизбежно ще намерят и теб и можеш да загинеш по случайност. В този район царят размирици. Не знам как се отнасят с мъже като теб във вашите земи, но в Сеанчан страданията ти ще бъдат облекчени. Тук можеш да се радваш на велика почит, като се използва силата ти.
— Да те убия не мога, но се заклевам, че за това поне би трябвало да ти съдера кожата от бой — изсмя се той. Определено нямаше защо да се безпокои, че сеанчанците ще го опитомят. В Сеанчан мъжете, които можеха да преливат, просто ги убиваха. Не ги екзекутираха. Излавяха ги и ги застрелваха на място.
Изпълненият със сивота портал се бе стеснил с още един пръст, вече бе широк само колкото да могат да минат през него един до друг.
— Остави я, Авиенда. Трябва да тръгваме веднага.
Тя пусна нашийника на Сери и го погледна вбесена, но после очите й се стрелнаха към портала и тя надигна полите си и закрачи през снега до него, мърморейки си нещо за „проклетата замръзнала вода“.
— Бъди готова за всичко — каза той и я прегърна през раменете. Каза си, че трябва да са плътно прегърнати, за да могат да преминат. Пък и му беше приятно. — Не знам за какво точно, но бъди готова. — Тя кимна и той извика: — Скачай!
Засилиха се и скочиха сред сивотата, и Ранд освободи сплита, задържащ сеанчанците, за да може да се изпълни с бесния прилив на сайдин…
… и се озоваха в спалнята в Еайнрод. Светилниците горяха, а зад стъклата на прозорците още беше мрак.
Ашмодеан седеше до вратата, опрял гръб на стената. Не беше прегърнал Извора, но въпреки това Ранд заметна бента между него и сайдин. Завъртя се вихрено, все още с Авиенда в прегръдката си, и видя, че порталът е изчезнал. Не, не бе изчезнал — все още виждаше собствения си сплит и онова, което трябваше да е от Ашмодеан, но нищо друго. Без да се спира, той разсече сплита си и порталът изведнъж изникна отново, като бързо свиваща се гледка към Сеанчан. Лейди Морса се бе отпуснала на седлото си, а Джалиндин крещеше някакви заповеди. През отверстието, миг преди то да се затръшне окончателно, прелетя копие със зелено-бял пискюл. Ранд инстинктивно преля Въздух, за да спре изведнъж затрептялото на място дълго две стъпки метално острие. Дръжката бе отрязана съвсем гладко, като изгладена от майстор, Той потръпна и изпита радост от това, че не беше се опитал да премахне сивата преграда — каквото и да представляваше тя — преди да скочат през нея.
— Добре, че някоя от двете сул-дам не успя да се съвземе бързо — изпъшка той и вдигна срязаното копие. — Иначе щеше да ни догони нещо много по-лошо от това. — Тоя погледна Ашмодеан. Отстъпникът изглеждаше притеснен, отпуснат и като че ли малко болнав. Може би си мислеше, че Ранд се кани да забие копието в гърлото му.
— Ти мислиш, че съм ги освободила? — почти викна Авиенда и отметна решително ръката му от раменете си, но той не мислеше, че е ядосана на него. Или поне не заради прегръдката. — Затегнах щитовете им колкото можах по-здраво. Те са твои врагове, Ранд ал-Тор. Дори и онези тъй наречени дамане са им верни кучета, готови по-скоро да те убият, отколкото да се освободят. Твърд трябва да бъдеш с враговете си, а не мек.
Права беше. Беше оставил след себе си врагове, с които един ден сигурно щеше да се срещне. Трябваше да стане по-твърд. Иначе щяха да го смелят на брашно преди дори да е стигнал Шайол Гул.
Изведнъж тя заоправя полите си и тонът й се промени.
— Забелязах, че почти се опита да спасиш онази Морса с лице като суроватка от ориста й. Както я гледаше по едно време, стори ми се, че големите очи и кръглите й гърди привличат окото ти.
Ранд я зяпна удивен. Каза му го така, сякаш му съобщаваше, че супата е готова. Зачуди се как точно е могъл да види гърдите на Морса, след като се беше увила в дебелото си кожено наметало.
— Трябваше да я доведа тук — отвърна той. — Да я разпитам за Сеанчан. Опасявам се, че отново ще ми създадат неприятности.