Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Това е той, лейди Морса — изведнъж промълви сул-дам на другата дамане. — Дълго съм носила гривната и мога да позная дали тази марат-дамане е направила нещо повече освен да блокира Джини.
Морса извърна сините си очи към Ранд и в тях проблесна мигновеният ужас от разпознаването. Обяснението можеше да е само едно.
— Била си във Фалме — каза той. Ако преминеше първи, щеше да остави Авиенда зад себе си, макар и за миг.
— Бях. — Благородничката го гледаше плахо, но провлеченият й, размазан говор остана все така хладен и властен. — Видях те, видях и всичко, което направи там.
— Внимавай да не направя същото и тук. Не ми създавайте неприятности и ще ви оставя в мир. — Не можеше да пусне Авиенда да влезе първа в Светлината знае какво. Трябваше да преминат едновременно, защото можеха да се натъкнат на какво ли не.
— Много неща за онова, което се случи в земите на великия Артур Ястребовото крило, останаха в тайна, лейди Морса — каза жената със суровото лице. Тъмните й очи изгледаха Морса също така пронизващо, както Ранд преди малко. — Ширят се слухове, че Всепобедната армия е вкусила горчивината на поражението.
— Да не би напоследък да търсиш истината в слуховете, Джалиндин? — сряза я Морса. — Една Търсачка преди всичко трябва да знае кога да мълчи. Императрицата лично е забранила да се говори за Коренне, докато не го обяви отново. Ако ти — или аз — споменем дори името на града, където дебаркира експедицията, ще ни отрежат езиците. Ще ти хареса ли да ти отрежат езика в Гарвановата кула? Дори Слухтящите не ще чуят писъците ти, нито ще ги е грижа.
Ранд разбираше едва две трети от думите им, и не заради непривичния им акцент. Съжаляваше, че няма време да остане да послуша. Коренне. Завръщането. Така войските на Сеанчан във Фалме бяха нарекли опита си да завладеят земите отвъд Аритския океан — земите, в които живееше той и които те смятаха за свои по рождено право. Всичко останало — Търсачи, Слухтящи, Гарванова кула — беше за него загадка. Но очевидно Завръщането беше отложено, поне временно. Това си струваше да се знае.
А порталът наистина се беше стеснил. Беше станал може би с един пръст по-тесен, отколкото допреди няколко мига.
— Побързай — подкани той Авиенда, а тя го изгледа така, сякаш имаше камъни вместо очи.
— Опитвам се, Ранд ал-Тор — отвърна тя, без да спира да опипва нашийника. По бузите на Сери потекоха сълзи; от гърлото й се лееше непрестанен стон, като че ли айилката се канеше да го пререже. — Ти за малко щеше да убиеш другите две и себе си, може би. Усетих колко диво забушува Силата в тях. Така че остави на мен, и ако мога, ще го направя. — Тя промърмори някаква ругатня и опита отстрани.
Ранд си помисли дали да не накара самите сул-дам да откачат нашийниците — ако някой изобщо знаеше как се свалят тези неща, това трябваше да са точно те — но ако можеше да съди по навъсените им лица, щеше да трябва да ги сплаши или дори да ги измъчва. А след като не можеше да убие жена, едва ли щеше да е достатъчно добър в изтезанията.
Отново погледна с въздишка сивата стена, изпълваща портала. Потоците като че ли бяха заплетени в собствените му — не можеше да пререже едните, без да засегне другите. Преминаването можеше да задейства капана, но ако понечеше да пререже сивотата, порталът можеше да се затръшне преди да успеят да скочат през него. Оставаше им да изберат скока на сляпо в Светлината знае какво.
Морса, която ги слушаше внимателно, погледна замислено двете сул-дам. Джалиндин не отместваше погледа си от лицето на благородничката.
— Твърде много неща се държат в тайна от Търсачите, лейди Морса. Търсачите трябва да знаят всичко.
— Самозабравяш се, Джалиндин — сопна се Морса и ръцете й в ръкавиците трепнаха: ако не бяха пристегнати на хълбоците й, сигурно щяха да дръпнат юздите. Но сега тя само килна глава и изгледа високомерно другата жена. — Пратиха те при мен, защото Сарек, изглежда, се е възгордял и крои нещо за Серенгада Дай и Туел, а не за да ме питаш какво императрицата…
Джалиндин грубо я прекъсна.
— Вие се самозабравяте, лейди Морса, ако си мислите, че сте неуязвима за Търсачите на истината. Аз лично съм подлагала на разпит една дъщеря и един син на императрицата. Светлината да я благослови дано, и от благодарност за признанията, които измъкнах от тях, тя ми позволи да видя лика й. Да не мислите, че дребният ви Дом стои по-високо от децата на самата императрица?
Морса пребледня и облиза устни.
— Императрицата, Светлината да я благослови навеки, вече знае много повече от това, което мога да кажа аз. Нямах предвид…
Търсачката отново я прекъсна, като извърна глава и заговори на войниците, все едно че Морса повече не съществуваше.