![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Воините на северните племена започнаха да обстрелват стената с късите си съставни лъкове. Една от стрелите попадна в шията на зазяпалия се гном, който държеше тлеещия фитил. Друга стрела отскочи от бронята на воина, който презареждаше „градушката“ на Рот. Още една проби крака на един от мечоносците, застанали зад арбалетчиците.
— Доктор! — извика Медения. — Рот! Усилете огъня!
— Къде повече?! — командирът на арбалетчиците хвана склота. — Точно стрелят гадините.
— Ах, мамка им! Сега ще им дам аз на тях! — Чушката сграбчи изпуснатия от убития гном фитил и го поднесе към оръдието.
Медения навреме си запуши ушите с ръце. Оръдието изрева, стената потъна в дим. Веднага след това стреляха и другите две оръдия, намиращи се по-нататък по стената.
— Гномите вечно разни чудесии измислят! — закашля се един от арбалетчиците.
Сивосинкавият смрадлив дим дразнеше очите. Чушката, противно на всички очаквания, вече крещеше на своите подчинени да се размърдат и по-бързо да презаредят оръдието. Когато димът се разсея, стана видима и картината на разрушението, причинено на нападателите. Картечът беше прогризал широка кървава просека в редиците на противника. Воините от северните племена панически отстъпваха, но шестстотин варвари, дали от глупост или от мерак за битка, бяха продължили напред и вече преодоляваха рова.
— Мечоносци! Гото-о-ви! — изкрещя Медения. — Чушка! Остави засега оръдието и се скрий с твоите момчета зад щитовете!
— Как пък не! — изруга гномът и като хвърли настрана това, което държеше (с него гномите почистваха цевта на оръдието), хвана бойната мотика. — Гноми да се крият зад гърба на други! Никога не е било! Жиргзан! Подай ми шлема!
При Нуад битката кипеше, врагът явно беше решил по всякакъв начин да се справи с непокорния замък. До карето, стоящо на левия път, отново долетя далечната канонада на оръдията.
— Там имам племенник — неочаквано каза копиеносецът.
— Как се казваш, братле?
— Банс.
— Аз съм Джиг.
— Ръцете ми измръзнаха, скоро дори през ръкавиците ще замръзнат — оплака се Банс.
— Искаш ли чесън?
— Той ще ме сгрее ли?
— Ето кой скоро ще те сгрее — Джиг кимна към приближаващата пехота на „раците“. — След две минути тук ще е по-горещо и от гномска пещ.
— Колко ли са тези негодници?
— Колкото сме и ние. Ако не и повече.
От хълма Изми Маркуз прекрасно виждаше как пехотата на врага се разделя на три неравни части и се насочва към позициите на армията на Валиостр. Най-малкият отряд, който беше и най-отдалечен, едва ли не на бегом приближаваше към Перфектни лъкове. Около десет хиляди „раци“, разделени на пет отряда, настъпваха към лявата армия. Останалите „раци“ и безброй варвари се насочи към центъра.
— Защо нашите магове нищо не предприемат, милорд? — възмути се Вартек — В края на краищата целият Съвет на Ордена се намира на хълма!
— Целият Съвет, любезни маркизе, трогателно хванати за ръце, стои в кръга — изръмжа един от гвардейците изпод шлема си. — Благодарение на тях Неназовимият все още нищо не ни е направил.
— Командире! — приближи запъхтян гвардеец. — Кралят заповяда да следите лявата армия и ако се нуждаят от помощ, да се включите в битката!
— Най-накрая! — възторжено възкликна Вартек.
— Нещо друго? — обърна се Изми Маркауз към гвардееца.
— Казват, че всички огри са мъртви!
По редиците на гвардейците се разнесе изненадано и радостно мърморене.
— Кой го казва?
— Всички. Аз лично го чух от един от разузнавачите.
— Отлично. Можеш да се върнеш в строя.
— Отблъснахме ги, мамка им. Упорити копелета се оказаха! — от изблика на чувства Чушката размаха кървавата си мотика.
Атаката на варварите се провали. Двете хиляди арбалетчици по целия фронт на лявата армия бяха направили истинска скотобойна в нестройните редици на нападателите. Малцината, които все пак успяха да преодолеят рова и насипа, бяха довършени от мечоносците. Никой от варварите не помисли за отстъпление. И сега под стената се търкаляха купчини тела. Медения започваше да се притеснява, че след няколко подобни атаки противникът ще се изкачи на стената по телата на своите другари все едно са стълба.
— Жиргзан! Хвърли най-после тази гадост! — обърна се Чушката към червенобрадия гном, който с интерес изучаваше трофейния шлем-череп. — Започвай да зареждаш! Нали видя как тези теснооките побягнаха?!