![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Със сигурност — промълви Локи.
— Кураж, благородни братовчеде! Горе главата! — Булидаци се огледа нехайно, за да се увери, че никой важен човек не може да ги чуе. — Късметът е променливо нещо. Я виж твоя човек Джовано! Само боговете знаят как е хванал на въдицата онази хубавичка шивачка с кожа като дим. Със сигурност не е подходяща да ѝ даде човек фамилията си, но е тясна и мокра там, където има значение. А и положително е страстна, това е абсолютно сигурно.
— Джовано има някои качества, който не са толкова очевидни — каза Локи, като се престори, че се шегува.
— Носи качествен меч, а? Добре охранените типове изпълват бричовете, поне така съм чувал. Е, както и да е… А как е Верена?
— Не може да сте я пропуснали на сцената! — Тя наистина се справяше добре и беше най-естествената актриса сред Джентълмените копелета и безспорно най-приятната за окото и романтичните стремежи. Дори и скептицизмът на Шантал беше отстъпил ред първо на толерантността, а след това — на уважението.
— Разбира се. Имам предвид свободните часове, нощите и сутрините. Със сигурност не може да има добро мнение за хана на Глориано, дори и на майтап. Боговете знаят, аз също обичам да се търкалям в калта, но не спя там. Може да ѝ се отрази добре малко отдих… дори и за една вечер. Хубава вечеря, баня, копринени чаршафи. Имам много празни стаи в къщата. Можеш да ѝ предложиш.
— Мога.
— А аз мога да поговоря с Монкрейн да смени ролите.
— Е, милорд, това ще е… Искам да кажа, че не съм сигурен дали Монкрейн може да бъде разубеден по този въпрос.
— Доста либерални разбирания имаш за каморец, приятелю. Аз не убеждавам, аз нареждам. Освен, разбира се, когато преследвам красивите ръце и сърца. — Булидаци се изкиска, но веднага отново стана сериозен. — Значи, ще говориш с нея?
— Ще направя каквото е нужно. — „Което е нищо“, помисли си Локи, абсолютно нищо. Сабета никога не би си позволила да се остави на прищевките на Булидаци, но баронът нямаше никаква представа за това. Но ако можеше да уреди Локи в ролята на Орин! В корема на Локи се надигна топло чувство. — Братовчедката Верена е много придирчива относно удобствата си, милорд. Сигурен съм, че ще е готова да… да посети дома ви за втори път.
— Ще ми направиш голяма услуга, Лукаца! — Ударът на Булидаци по гърба на Локи беше силен и небрежен, но Локи го понесе като нежно миросване от свещеник. — Не трябва да се страхува от недискретност и когато идва, и когато си отива. Хората ми са се справяли с такива неща и преди.
Несъмнено, помисли си Локи.
— Не че имам нещо против да използвам повторно старите ти боклуци — каза Джийн на следващата сутрин, докато прокарваше игла през подплата от спасено платно. — Просто съм любопитен защо толкова си против да изкрънкаш още малко пари от уважаемия ни патрон за нови материали.
— Защото ще си поиска изкрънканото двойно — отвърна Дженора, която шиеше купчина оръфана дантела. Двамата бяха седнали удобно в сянката зад сцената на „Перлата“, обградени от обичайното безредие от дрехи и реквизит. С усърден канибализъм превръщаха прашните останки от предишните постановки на трупата в подходящи и може би дори амбициозни украшения за сегашната. В момента правеха фантазма.
В теринския театър беше традиция актьорите, чиито герои са умрели, да витаят мълчаливо из сцената, докато трае остатъкът от представлението, облечени като фантазми в бледи смъртни маски и роби подобно на призрачни наблюдатели.
— Има два типа патрони — продължи тя. — Някои те засипват с пари, като че са бонбони на празненство, и не се притесняват, ако излязат на минус от сделката, поне докато постановката върви добре. Правят го, за да впечатлят някого или защото имат толкова пари, че им излизат и от ушите. Другите заемат, да го наречем, заинтересована позиция. Очакват пълна и стриктна възвращаемост.
— В този смисъл нашият лорд и господар не е този, който следи за разноските, но някой негов слуга го прави, и то до последната медна монета. Виждала съм документите. Имаме всичко необходимо, за да направим постановката грандиозна, това е сигурно, но ако похарчим повече от това, което получим от публиката, няма да има достатъчно приходи, за да покрием належащите си нужди, след като Булидаци си получи своето.
— Но ши каза, че имате някакво предимство като първоначални акционери…
— О, имаме гарантиран дял от печалбата, просто печалбите имат магическата способност да се превръщат в нещо друго, преди да бъдат отделени. Разходите на Булидаци са гарантирани съгласно еспаранския закон. Другите делим остатъците. Разбираш ли, ако досаждаме на благородния ни патрон за твърде много скъпи неща, само ще прахосаме собствения ни дял.