Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Обмислях без особена надежда шансовете да изиграя убедителен епилептичен пристъп, когато колелото ненадейно проскърца. Със звук на падащо дърво огромното приспособление се завъртя наполовина, поспря и след това плавно заработи, като хвърляше вода в улея под себе си.
Ефрейторът спря да се разсъблича и започна да се любува на работещото колело.
- Гледай ти, Колинс! Какво ли го е спирало?
Сякаш в отговор, нещо се показа навръх колелото. Висеше от една от лопатките - от прогизналите червени гънки се процеждаше вода. Лопатката влезе във водата и предметът се отскубна. Някогашните долни гащи на бащата на Джейми величествено се понесоха по водите на вира.
Възрастният войник ги извади с пръчка и ги отнесе на командира си, който ги взе с два пръста като човек, на когото му се налага да пипа вмирисана риба.
- Хм - изсумтя, като оглеждаше критично гащите. - Това пък откъде ще се е взело? Сигурно се е усукало около оста. Странно, че нещо такова може да причини такива беди, нали, Колинс?
- Да, сър. - Войникът явно не считаше вътрешните механизми на шотландска воденица за особено вдъхновяващи, но отговаряше учтиво.
Ефрейторът повъртя гащите в ръцете си, накрая сви рамене и обърса ръце в тях.
- Добра вълна - рече, докато ги изцеждаше. - Ще свърши работа за полиране на юздите и седлото на коня. Сувенир, а, Колинс?
Поклони ни се вежливо и се върна при коня си.
Драгуните едва се бяха скрили от поглед оттатък върха на хълма, когато плисъци възвестиха надигането на местната водна фея.
Беше пребелял и посинял като карарски мрамор и зъбите му така тракаха, че не разбрах какво казва, но и без това беше на келтски.
Госпожа Макнаб обаче разбра и челюстта й увисна. Бързо затвори уста и направи нисък реверанс към господаря. Той я видя и спря, като водата стигаше благоприлично до кръста му. Пое си дълбоко дъх, стисна зъби, за да се овладее, и махна дълъг къс водорасло от рамото си.
- Госпожо Макнаб - каза той и се поклони.
- Господине - отвърна тя и му върна поклона. - Хубав ден, нали?
- М-м-малко х-х-ладно. - Той ме погледна. Свих рамене безсилно.
- Радваме се да разберем, че пак сте си у дома, господине, и се надяваме - аз и момчетата, - че скоро ще се установите за постоянно.
- И аз така се надявам, госпожо Макнаб - каза любезно Джейми. Обърна глава към мен със зъл поглед. Усмихнах се неутрално.
Старицата сви ръце в скута си и се намести достолепно на земята.
- Искам малка услуга от вас, господине - започна тя, - свързана с...
- Бабо Макнаб - прекъсна я Джейми и пристъпи заплашително във водата, - каквото и да искаш, ще го получиш. Стига да ми върнеш ризата, преди деликатните ми части да окапят от студ.
29. ОЩЕ ОТКРОВЕНОСТ
Вечерите, след като отсервирахме, обикновено седяхме във всекидневната с Джени и Иън и си говорихме за това-онова или слушахме историите на Джени.
Само че тази вечер беше мой ред и Джени и Иън ме слушаха в захлас, докато им разказвах за госпожа Макнаб и червените мундири.
- Бог знае, че на момчетата си им трябват шамари, иначе нямаше да ги прави такива диванета. - Имитацията ми на баба Макнаб пожъна безусловен успех.
Джени обърса сълзите си от смях.
- Божичко, истина е. А и тя знае най-добре. Колко има, Иън, осем момчета?
Иън кимна.
- Да, най-малко. Даже не помня имената на всички. Когато с Джейми бяхме по-млади, сякаш винаги имаше един-двама Макнаб, с които да ходим на лов и за риба.
- Значи се израснали заедно? - попитах. Джейми и Иън си размениха съзаклятнически усмивки.
- О, да, добре се знаем - каза Джейми. - Бащата на Иън беше управителят на имението, както сега е и Иън. Докато лудеехме на младини, често се озовавахме с господин Мъри пред някой от бащите ни и сме обяснявали как външният вид лъже или как обстоятелствата променят случаите.
- И ако не ги убедим - допълни Иън, - се озовавахме с господин Фрейзър превити на оградата, а аз го слушах как крещи до побъркване, докато чакам реда си.
- Никога! - отвърна Джейми възмутен. - Не съм викал.
- Както щеш го наричай, Джейми - отвърна другият, - но беше много шумен.
- И двамата се чувахте на километри - намеси се Джени. - Не само викането. Джейми не спираше да спори с големите, чак докато започне боят.
- Да, трябваше да станеш адвокат, Джейми. Но нямам представа защо ти давах да говориш - И Иън поклати глава. - Вкарваше ни във все по-големи каши.