![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Поздравления - рекох впечатлена.
- Малинови листа - рече, като постави длан на коляното ми. - Слушай ме, моме, малиновите листа ще свършат работа. Ако ли не, ела при мен, ще ти направя една отвара от пурпурна маргаритка и семена на тиквичка, ще ти разбия вътре и сурово яйце. Така ще изсмучеш право в утробата си семето на мъжа и до Великден ще си се надула като тиква.
Прокашлях се изчервена.
- Ммм, добре. И искате Джейми, хм, господаря, имам предвид, да вземе внука ви в конюшните, за да го отърве от баща му, нали?
- Да, точно така. Много работливо дете е Роби и господарят няма да се...
Лицето й застина. Погледнах през рамо и също застинах. Червени мундири. Драгуни, шестима, на коне. Внимателно приближаваха мелницата надолу по хълма.
С удивително присъствие на духа госпожа Макнаб се изправи и седна върху дрехите на Джейми, като ги покри с полите си.
Зад мен Джейми се показа с плясък и рязко пое дъх. Страхувах се да го повикам по име и дори да помръдна, за да не привлека вниманието на драгуните към вира, но ненадейната мъртвешка тишина ми подсказа, че и той ги е видял. Тишината бе нарушена от една-едничка дума, произнесена тихо, но с чувство.
- Мерде.
Със старицата не помръдвахме, с лица като от камък, докато войниците слизаха по хълма. Докато взимаха последния завой по пътя към мелницата, тя се обърна към мен и постави пръст на устните си. Не биваше да говоря, за да не разберат, че съм англичанка. Нямах време дори да кимна, преди оцапаните с кал копита да спрат на два-три метра от нас.
- Добра ви утрин, дами - каза предводителят. Беше ефрейтор, но за щастие не ефрейтор Хокинс. Бързо огледах останалите и с облекчение установих, че не съм виждала никого от тях при форт Уилям. Отпуснах съвсем леко пръстите си, впити в дръжката на кошницата. Ефрейторът продължи: - Видяхме мелницата отгоре и решихме да купим малко брашно.
Той се поклони някъде между нас, несигурен към коя да се обърне.
Госпожа Макнаб бе студена, но вежлива.
- Добра утрин - рече тя и наклони глава. - Но ако сте дошли за брашно, боя се, че ще ви разочароваме. Колелото не работи. Може би следващия път, като наминете.
- О? Какво му има? - Ефрейторът, нисък, млад и румен, сякаш се заинтересува искрено. Отиде до края на вира и се взря в колелото. Воденичарят се показа, за да докладва докъде е стигнал с воденичния камък, зърна го и бързо се прибра обратно.
Ефрейторът повика един от хората си и му направи знак да се наведе, след това се качи на гърба му Посегна нагоре и се хвана за покрива. Покатери се върху сламата. Изправен, едва достигаше ръба на голямото колело. Посегна и го раздруса. Приведе се и извика на воденичаря през прозореца да опита да завърти камъка на ръка.
С усилие на волята държах очите си далеч от дъното на улея. Не знаех как точно работят воденичните колела, но се боях, че ако ненадейно се освободи, всичко до него под водата ще бъде смазано. Явно страхът ми не бе неоснователен, защото госпожа Макнаб се обърна с резки думи към един от близките войници.
- Кажи на командира си да слезе, момко. Няма да помогне така. Не бива да се бърка в неща, които не разбира.
- О, не се бойте, госпожо - рече небрежно войникът. - Бащата на ефрейтор Силвърс има мелница в Хампшир. Не знам какво не разбира от тези неща, но ще да е толкова малко, че и в ботуша ми би влязло.
С госпожа Макнаб се спогледахме разтревожено. Ефрейторът закрачи по покрива, пробно побутна колелото още няколко пъти и слезе при нас. Потеше се обилно и обърса лице с голяма мръсна кърпа, преди да заговори:
- Не мога да го помръдна отгоре, а онзи глупец воденичарят явно не говори английски. -Погледна първо към здравата тояжка и възлестите крайници на госпожа Макнаб, после към мен. - Може би младата дама ще влезе да поговори с него вместо мен?
Госпожа Макнаб ме сграбчи закрилнически за ръкава.
- Ще извините снаха ми, господине. Нещо й стана, откак последният й младенец се спомина. Не е продумала вече година, горката. А не мога да я оставя и за миг, страхувам се, че от мъка ще се удави.
Постарах се да изглеждам с размътен разсъдък, което не ми костваше кой знае какви усилия, предвид състоянието ми в момента.
Ефрейторът доби притеснен вид.
- О... Ами...
Залута се към края на вира и се загледа намръщен във водата. Изражението му бе като това на Джейми преди час - навярно и намеренията му бяха същите.
- Няма какво да се прави, Колинс - каза той на възрастния си помощник. - Ще се гмурна да видя какво пречи.
Свали си мундира и се зае да разкопчава ръкавелите си. С госпожа Макнаб разменихме ужасени погледи. Под воденицата може би имаше достатъчно въздух за Джейми, но пък нямаше място къде да се скрие.