V. [bg]

— Демби Клайд — изрева Хауи.

— Не — отзова се Демби Клайд. — За каквото и да ме викаш, отговорът е не.

Изглежда беше доста разстроен. Със старши писар не е препоръчително да се разговаря по такъв начин.

— Тази вечер слизам на брега и ще ми трябва шлифер, защото, както може би си забелязал, дъждът не спира — спокойно каза Хауи.

— Аз също излизам в брегови отпуск — поясни Демби Клайд, после извади от задния джоб бялата матроска и я нахлупи на главата си като дамска шапка клош.

— Приберете боята и всички четки в склада! — прогърмя отгоре високоговорителят.

— Крайно време беше — промърмори Хауи, изпълзя изпод оръдейната установка и приклекна на палуба 01. Без да обръща внимание на стичащия се в ушите и по врата му дъжд той гледаше как залязващото слънце озарява в червено небето над Валета. — Защо си тъй намръщен, Демби Клайд?

— Ох! — въздъхна Демби Клайд и се изплю зад борда. Очите му проследиха бялата плюнка чак до дъното на дока.

След около петминутно мълчание Хауи се отказа от опита за разговор, и тръгна покрай десния борд към стълбата, за да досажда на помощник-готвача Тайгър Янгблъд, който седеше на най-долното стъпало и режеше краставици.

Демби Клайд се прозя. В устата му капеше дъжд, но той изглежда не забелязваше нищо. Измъчваше го една загадка. Извънредно кльощавото му телосложение благоприятстваше склонността му към дълбок размисъл. Демби Клайд беше младши артилерист ІІІ клас и обикновено такива проблеми изобщо не го засягаха, но в дадения случай неговата койка бе точно над тази на Папи Ход, а той след пристигането им на Малта бе започнал да говори на себе си. Шепнешком. Толкова тихо, че никой друг освен Демби Клайд не можеше да го чуе.

Отчитайки напълно трезво плъзналия слух и като имаше предвид какви сантиментални шопари биваха моряците в повечето случаи дълбоко в душите си, а не само в своите външни прояви, Клайд се досещаше защо пребиваването на Малта разстройва тъй силно Папи Ход. Папи даже бе престанал да яде. Освен това нито веднъж не бе ходил на брега, въпреки че обикновено правеше всичко възможно и невъзможно, за да излезе в брегови отпуск. А това проваляше и отпуската на Клайд, защото по правило двамата с Папи Ход заедно слизаха на брега да пиянстват.

Палубният матрос Лейзър, който от две седмици систематично злоупотребяваше с търпението на радарното звено, излезе с метла и започна да избутва водата през отворите на левия борд.

— От къде на къде аз трябва да я върша тази работа — захленчи той, колкото да се намира на приказка. — Не е мое задължение.

— Трябваше да си останеш в първа дивизия — мрачно отбеляза Демби Клайд.

Лейзър насмете водата в краката на Демби Клайд, който отскочи настрана и заслиза надолу по стълбата.

— Дай една краставица, Тайгър — помоли той помощник-готвача.

— Краставичка ли? — попита Тайгър, който вече бе преминал на лук. — А ‘кво ше кажеш за един голям четвъртит? — Обилно насълзените очи му придаваха вид на начумерено момче, какъвто в действителност беше.