![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Те ги разгромиха, милорд! Кълна се в Сагра, разгромиха ги! — извика Вартек.
— Виждам, милорд — отвърна Изми Маркауз, докато наблюдаваше как около шестстотин спешени вражески конници се хвърлят в отчаяна атака към линията на пехотата.
Битката беше кратка и кървава. „Раците“ не ги обичаха и те отвръщаха със същото на валиострци. Когато всичко приключи, от кавалерията на Рачия херцог, която той беше събирал и обучавал не една година, беше останал само спомен. Хората на Сталкон пленници не вземаха.
— Ах, да ме отнесе мракът! — от изблика на чувства Вартек удари с юмрук по крака си. — Бих дал всичко, за да съм на мястото и на най-миризливия пехотинец от центъра!
— Не само вие, маркизе! Не само вие!
— Изчакай!
— За кога да чакам? — възмути се червенобрадият гном. — Трябва да се стреля!
— Теб ще застрелям! Изчакай, на кого говоря?!
— Защо да чакам?! Ей сега ще минат по главите ни, Чушка!
— Ако ще и по главите! Казано ни е да чакаме, значи ще чакаме! — вбеси се командирът на оръдието.
— Рот! — провикна се към командира на арбалетчиците Медения.
— Да, стотник?
— Момчетата готови ли са?
— И още как!
— Действайте, когато сметнете за добре!
Арбалетчикът кимна и подготви стоящият на стената мощен армейски арбалет. Такива използваха за отбрана на замъци и крепости. В това чудовище можеха да се заредят наведнъж цели шест дълги и тежки стоманени болта. Естествено, това чудо на военната мисъл тежеше подобаващо и да го мъкнеш със себе си представляваше реален риск за кръста, но да стреляш от стената по врага — за това е било създадено. В допълнение към съкрушителната пробивна сила, на която биха завидели дори склотовете на линейната пехота, „градушката“ притежаваше и толкова необходимо и безценно качество като скорострелност.
Медения се удари по шлема, спусна наочника и погледна над стената. По десния път към тях се носеше кафяво-сива, напълно неорганизирана тълпа от варвари и северни племена. Благодарение на излизанията от Самотния великан Медения разпознаваше и едните, и другите. Варварите се обличаха само с кожи на мамути, бели мечки и варена тюленска кожа с пришити кости, а вместо шлемове използваха черепи на животни от Безлюдните земи и затова изглеждаха доста стряскащо. Бяха въоръжени с топори и тояги, на практика не признаваха лъковете. По време на схватка често изпадаха в боен бяс. Медения не можеше да си изкриви душата — варварите от Безлюдните земи бяха добри бойци, но далеч отстъпваха на воините от северните племена. Ако попитаха Дивия с кого би искал да се бие, ако има избор: с хиляда варвари или с петстотин воини от северните племена, Медения без колебание би избрал варварите. С тях би имал шанс да приключи боя с малко кръв. Със северните племена не би се получило. Ниските, чернокоси и теснооки хора бяха великолепни ловци и още по-добри воини. Владееха до съвършенство късите копия и с тяхна помощ можеха да свалят не само тюлен, но и главата на врага. От малки обучавани за ловци и воини, тези хора също така бяха много издръжливи и живееха там, където не би живял никой друг човек — на Брега на огрите.
И сега същите тези воини, които не познаваха думи като „стратегия“ и „тактика“, „резерв“ и „обход по фланга“, крачеха към Перфектни лъкове с явното намерение да превземат укрепеното село. Най-страшното беше, че можеха и да сполучат.
Катапултите, монтирани зад втората стена, започнаха да обстрелват нападателите със запалителна смес и камъни. Към катапултите се присъединиха немногочислените отряди от Играещи с вятъра.
— По-о-о врага! — изрева Рот — Свободен огън!
Другите командири на арбалетчици последваха примера на Рот и от Перфектни лъкове се изля стоманена градушка. След като изстреля всичките шест болта, Рот свали арбалета от стената, предаде го на зареждащия и веднага получи нов. Медения използваше обикновен склот. Прицели се във висок брадат варварин с нашарено със синя боя лице, затаи дъх и натисна спусъка. Болтът без никакво затруднение проби черепа-шлем.
— Не е зле! — кимна одобрително Чушката и веднага извика: — Стрелци!