Републиката на крадците [bg]

— Дълго си ни служил, премъдри и предобри магьоснико, най-остър ум и най-бърз съветнико. Ако нещата с Орин тръгнат на зле, бъди сигурен, че ти непременно ще споделиш неговата участ, ако ще всички магове на империята да са нужни, за да те победят.

— Господарю, ако съветът ми се отклони така жестоко от моя план, аз не бих искал да живея.

— Тогава увери се, че го пазиш с магия, а ние ще уредим въпроса. Доведи ни Орин и Ферин.

Локи изпълзя от сянката на стълбовете на сцената и пристъпи в жегата. Западните балкони на „Перлата“ носеха сенките като маски, но центърът на сцената беше оставен на благоволението на късното следобедно слънце. Алондо влезе от другата страна и го срещна пред Джасмер и Силванус, за да продължат четиримата сцената.

Сцена по сцена, ден след ден драмата се разгръщаше на приливи и отливи, все едно, че капризните богове си играеха с живота на Салериус Втори и неговия двор. С препускане напред, връщане на времето назад, смяна на роли и места и изискване да се повтарят определени сцени, докато всеки участник не бъде подготвен да се хвърли в боя, Джасмер Монкрейн съгради грубия вариант на историята, а после започна да оглажда ръбовете.

За Локи дните се превърнаха в монотонно безсилие, докато Булидаци се тикаше край него и Сабета, а самият Локи покорно влизаше в роля, която не искаше да играе. Не беше много различно от ролите, които Окови го беше научил да играе, и при други обстоятелства щеше да е даже очарователно. Всеки път, когато виждаше Алондо да хваща Сабета за ръка, да докосва рамото ѝ или двамата да репетират целувки и прегръдки, Локи научаваше наново колко бавно можеше да минава времето, ако трябваше да изтърпява някаква злочестина.

— Не приличаш на себе си, Лукаца — каза Булидаци тихо, докато една прашна вечер трупата се връщаше у дома. Инкогнито или не, Булидаци и хората му не отиваха никъде без конете си, затова баронът забърза напред и изравни жребеца си с крачката на Локи. — Обърка някои реплики, които трябваше да са железни.

— Не са… не са репликите, милорд! — Локи беше толкова раздразнен, толкова уморен от репетициите и безоблачното еспаранско небе, че преди да се усети, вече се изповядваше на Булидаци. — Очаквах да съм Орин — украси споделената си мисъл с лека лъжа той, да не би Булидаци да го заподозре в търсене на по-голяма близост със Сабета. — Аз… Прочетох и изучавах репликите на Орин, докато пътувах насам. Упражнявах се за него. Всички добри реплики са негови. Просто… не се чувствам добре като Ферин.

— Мисля, че с теб имаме еднакъв вкус — каза Булидаци и показа проклетата си нахална усмивка.

„Само един вкус, който има значение“, помисли си Локи и се пребори с мисълта за нова кариера — като убиец на аристократи.

— И аз не те възприемам както Ферин — продължи Булидаци. — Ферин трябва да е по-възрастен от Орин, по-силният и по-увереният от двамата. Този Алондо е по-подходящ за ролята, прости ми за мнението. Сигурен съм, че ако изборът беше негов, щеше да предпочете потеклото и парите ти пред няколко сантиметра височина и мускули, нали?