Друговремец [bg]

- Корен от слез, да, добро е за кашлица. Но това не ти трябва, моме. - Побутна с показалец една кафеникава грудка. - Прилича на корен от лилия, но не е.

- А какво е?

- Сладка папрат. Ако го вкусиш, моме, ще се затъркаляш превита по земята.

Извади го от кошницата и го изхвърли във вира. После намести кошницата в скута си и огледа всички останали растения, а аз я наблюдавах развеселена, но и подразнена. Накрая, доволна, тя ми я подаде обратно.

- Е, никак не си глупава, за девойче сасенак - отбеляза. - Различаваш ранилист от сладка трева, ако не друго. - Хвърли око на вира, където главата на Джейми се показа за миг, гладка като на тюлен, преди да се скрие отново под воденицата. - Господарят не се е оженил за теб само заради лицето.

- Благодаря - отвърнах, реших да го изтълкувам като комплимент. Погледът на старицата, остър като нож, се премести към корема ми.

- Още ли не си с дете? Малинови листа ти трябват. Направи разтвор от тях и плод на шипка и го изпий, когато луната е почти пълна. После, когато започне да линее, хапни малко плод на берберис, за да очистиш утробата си.

- О, хм, ами...

- Искам да помоля господаря за услуга - продължи старицата. - Но е зает, затова ще помоля теб.

- Добре - съгласих се неуверено, макар да не виждах как бих я спряла.

- Внук ми - каза тя и ме прикова със сивите си очички, малки и лъскави като камъчета. -Внук ми Роби. Имам шестнайсет и трима се казват Робърт, но единият е Боб, а другият е Роб, така че на малкия му викаме Роби.

- Поздравления - рекох учтиво.

- Искам господаря да вземе момчето в конюшните.

- Ами, не знам дали ще мога...

- Заради баща му, разбираш. - И тя се приведе напред съзаклятнически. - Не че има нещо лошо в строгостта - иначе детето ще се разглези, а и Бог знае, че на момчетата си им трябват шамари, иначе нямаше да ги прави такива диванета. Но като започнеш да си буташ детето във въглените и да му оставяш синини колко ръката само задето си взело допълнително парче питка от подноса, е, тогава...

- Искате да кажете, че бащата на Роби го бие, така ли? - прекъснах я.

Старицата закима, доволна от схватливостта ми.

- Дума да няма. Нали това казвам? - Тя вдигна ръка. - Да беше както обикновено, не бих се намесила. Мъжът може да прави с детето си каквото реши, но... е, Роби ми е любимец. И не е виновен, че баща му е вмирисан на бъчва от глава до пети, колкото и да ме е срам да го призная за сина си.

Изпъна предупредително кокалестия си показалец и продължи:

- Не че бащата на Роналд не пиеше повечко. Но на мен и децата никога не е посягал - не и след първия път, де - добави замислено. Внезапно ми се усмихна и бузите й се стегнаха и заискриха като летни ябълки. Виждаше се ясно що за весела хубавица е била. Довери ми: -Веднъж ме удари, а аз грабнах с кърпа едно дърво от огъня и го халосах с него. - Заклати се напред-назад, смеейки се. - Помислих си, убих го. Рева, държа му главата в скута и се чудя какво ще правя, вдовица с две деца? Но се свести и никога повече не ми посегна, нито на децата. Родих тринайсет, да знаеш - похвали се тя. - Отгледах десет.