Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

V. [bg]

Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:

Томас Пинчън е роден на 8 май 1937 г. в Глен Коув, Ню Йорк, САЩ. Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза. Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
1 ... 218 219 220 221 222 223 224 225 226 ... 261
Перейти на страницу:

— Хей, искаш ли да поиграем на „резе и камбана“? — провикна се от другия край на килията един силно развеселен клошар.

На пакета на цигарите „Камел“, точно под синия бандерол е отпечатана буквата Р или К, последвана от номер. Играещите поред опитват да отгатнат буквата. Сгрешилият получава „резе“ (саблен удар) или „камбана“ (юмрук) по бицепса, като броят на ударите съответства на номера. Юмруците на ентусиазирания арестант бяха като гюлета.

— Не пуша — отвърна Профейн.

— Сериозно! Хайде тогава да опитаме „камък, ножица и хартия“? — не се отчайваше клошарят.

Точно тогава команда, съставена от брегови и цивилни полицаи, дотътри в участъка един беснеещ двуметров помощник-боцман, който си бе въобразил, че е знаменитата горила Кинг-Конг.

— Яуу! — изрева помощник-боцманът. — Аз съм Кинг-Конг. Не се ебавайте с мен.

— Хайде стига бе — отзова се един брегови полицай. — Кинг-Конг не говори. Той само ръмжи.

Съответно помощник-боцманът изръмжа, подскочи и се хвана за включения стар тавански вентилатор. И, увиснал на него, започна да обикаля кръгообразно, като се биеше по гърдите и надаваше гръмки маймунски крясъци. Озадачените брегови патрулни и цивилни полицаи се засуетиха отдолу, а някои от по-храбрите дори опитваха да хванат краката му.

— И какво сега? — попита един от полицаите.

На въпроса му отговори вентилаторът, който се откъсна от тавана и рухна заедно с помощник-боцмана върху служителите на реда. Те наскачаха и със задружни усилия смогнаха да го надвият, завържат с три-четири колана и укротят. Домъкнаха от съседния гараж малка количка, натовариха помощник-боцмана и го откараха някъде.

— Хей! — извика един от бреговите полицаи. — Я вижте там в изтрезвителната килия. Това е Пиг Бодайн. В Норфък го издирват за дезертьорство.

— Голяма работа! — промърмори Пиг, който бе отлепил едно око едва-едва, но тутакси го затвори и продължи своя безметежен сън.

Полицаите влязоха в килията и наредиха на Профейн да се омита.

— Сбогом, Пиг — каза Бени.

— Изчукай от мое име Паола — изсумтя сънено босият Пиг.

В приюта Стенсъл играеше покер, който трябваше всеки момент да приключи, защото скоро застъпваше следващата смяна нощуващи.

— Тъкмо навреме — почти облекчено призна Стенсъл. — Още малко и щяха съвсем да ошушкат Стенсъл.

— Много си мекушав и снизходителен — укори го Профейн. — Нарочно ги оставяш да печелят.

— Нищо подобно — възрази Стенсъл. — Нали парите ще ни трябват за пътуването.

— Значи всичко е решено и уредено?

— Окончателно и безвъзвратно.

Кой знае защо, на Профейн му се струваше, че нещата съвсем не трябваше да стигат чак толкова далеч.

ІІІ

Около две седмици по-късно Профейн и Рейчъл си направиха интимна прощална вечеря, само за тях двамата. След уреждането на снимките за паспорт, реваксинациите и останалите формалности, Стенсъл бе възприел ролята на камериер на Бени и преодоляваше по вълшебен начин всички възможни бюрократически препятствия.

Айгенвалю пасуваше, демонстрирайки абсолютно спокойствие. Стенсъл дори го посети веднъж — навярно за проверка на собствените непукизъм, воля и смелост преди стълкновението с онова, което бе останало от V. на Малта. Двамата обсъдиха изчерпателно понятието „право на собственост“ и приеха, че действителният притежател общо взето няма особено наложителна нужда от физическо владение. Ако зъболекарят на човешката душа разполагаше с някаква информация (в което Стенсъл бе почти сигурен), то по определението на Айгенвалю, той самият бе „собственик“ на предмета, а от гледна точка на Стенсъл „притежателят“ бе V. Пълно разминаване на позициите. Разделиха се като приятели.

Неделната вечер Бени прекара в стаята на Рейчъл с голяма сантиментална бутилка шампанско. Руни дремеше в стаята на Естър. Последните две седмици той общо взето само това правеше — спеше.

По-късно Бени положи глава в скута на Рейчъл. Дългата й коса го покриваше и сгряваше. Тъй като беше септември, хазяинът все още не бързаше да включи отоплението в сградата. И двамата бяха голи. Профейн опря ухо до големите й срамни устни, сякаш там имаше уста, която би могла да му проговори. Рейчъл се бе унесла разсеяно в бълбукането на мехурчетата шампанско.

1 ... 218 219 220 221 222 223 224 225 226 ... 261
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)