За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Връзката между отрицателните доказателства и съдебния дуел, за която така много говорих, ще стане още по-ясна, ако обърнем внимание на това, че докато светските съдилища приели и едното, и другото, духовните отхвърлили и двете.
В своя избор на доказателството чрез дуел народът е следвал своя военен гений; защото колкото повече се установявал дуелът в смисъл на божи съд, толкова повече отпадали изпитанията чрез кръста, чрез студената и горещата вода, на които също гледали като на съд божи.
Карл Велики заповядал, ако възникнат противоречия между неговите деца, спорът да бъде решен чрез изпитанието на кръста; Людовик Благочестиви ограничил тия присъди само в областта на духовните дела; неговият син Лотар ги премахнал за всички случаи; той премахнал също така изпитанието чрез студена вода.
Аз не искам да кажа, че във времена, когато общоприетите обичаи са били толкова малко, тия изпитания не са се използували в някои църкви, още повече, че за тях се споменава в една от грамотите на Филип-Август; аз казвам само, че те са се използували малко. Боманоар, който е живял по времето на Свети Людовик и малко след това, изброява различните видове доказателства и говори за съдебния дуел; но за гореупоменатите изпитания не казва нищо.
Глава XIX
Друга причина, поради която са били забравени салическите и римските закони и капитулариите
Аз вече казах кои са били причините, които са довели до отпадането на салическите и римските закони, както и на капитулариите; ще добавя само, че главната причина за това е била широкото разпространение на изпитанието чрез дуел.
Салическите закони, които не допускали този обичай, станали безполезни и отпаднали; отпаднали и римските закони, които също не са го допускали. Цялото внимание е било съсредоточено върху това да се създаде закон за съдебния дуел и се установят норми за неговото практическо приложение. Разпоредбите на капитулариите станали още по-безполезни. По тоя начин много закони загубили сила, без, разбира се, да се знае точно кога е станало това; те били забравени, без да се намерят други, които да ги заместят.
Народът при тия условия не се е нуждаел от писмени закони и неговите писмени закони много лесно е можело да бъдат забравени.
Щом се е появяло някое разногласие между две страни, назначавали са дуел. За това не се е изисквал особен талант.
Всички граждански и криминални дела се свеждат към определени факти; по повод именно на тия факти страните са излизали на дуел; чрез дуел се решавало не само самото дело, но също така страничните обстоятелства и междинните въпроси, както казва Боманоар, доказвайки го с примери.
Аз смятам, че в началото на третата династия цялата юриспруденция се е свеждала до съдебната процедура; и всичко се е ръководело от понятието за чест. Ако някой не се е подчинял на съдията, последният е предявявал към него иск за оскърбление. В Бурже, ако някой не се е явявал на призовката на провоста, някой висш магистрат, последният му заявявал: «Аз изпратих да те повикат, ти пренебрегна моята призовка; ще отговаряш за това презрение към мене», и обявявал дуел. Людовик Дебели реформирал този обичай.
Съдебният дуел се прилагал в Орлеан при всички искове за дълг. Людовик Млади постановил, че този обичай има място само в случаите, когато искът надхвърля 5 солида. Но това постановление имало значение само на местен закон, защото при Свети Людовик за това било достатъчно само искът да надхвърли 12 денария. Боманоар е чувал един високопоставен съдия да казва, че някога във Франция е съществувал един лош обичай, според който можело да се наеме за известно време някой заместник, който да се бие по делата на наемателя. Обичаят на съдебния дуел трябва да е бил много разпространен по това време.
Глава XX
Произход на понятието за чест
В сборниците от варварски закони се срещат загадъчни определения. Законът на фризите дава само половин солид глоба в полза на бития с пръчка; а за най-малката рана предписва по-голяма глоба. Съгласно салическия закон, ако някой свободнороден нанесе три удара с пръчка на друг свободнороден, плаща за това три солида; ако е предизвикал потичане на кръв, той бива наказан, както и ако е наранил някого с желязо, да плати 15 солида; наказанието е съразмерно с големината на нанесените рани. Законът на лангобардите определя различни глоби за един, за два, за три, за четири удара. Днес един удар струва 100 хиляди.