За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
От това се вижда, че благородничеството е изисквало доказателството чрез дуел пред вид на неудобството от доказателството, въведено в църквите; че въпреки протестите на това благородничество, въпреки въпиющата злоупотреба и авторитета на Отон, пристигнал в Италия, за да говори и действува, духовенството упорито държало на своето и на двата събора; че след като съвместните усилия на благородничеството и господарите накарали духовенството да отстъпи, обичаят на съдебния дуел е трябвало да придобие значение на дворянска привилегия, опора срещу несправедливостта и гаранция за правата на собственост; че от този момент обичаят на доказателството чрез дуел трябвало да се разпространи. И това е станало във времена, когато императорите са били силни, а папите слаби; във времена, когато Отоновци са идвали в Италия, за да възстановят достойнството на империята.
Тук аз ще изкажа едно съображение, което ще потвърди казаното от мен по-горе, а именно че установяването на отрицателни доказателства е водело след себе си практиката на съдебния дуел. Злоупотребата, за която са се оплаквали пред Отоновци, се е състояла в това, че оня, на когото са възразявали, че грамотата е фалшива, се е защищавал чрез отрицателно доказателство, кълнейки се пред евангелието, че тя не е такава. Какво е било направено против злоупотребата на закона, подложен на изопачаване? Бил е възстановен обичаят на дуелите.
Аз побързах да говоря за закона на Отон II с цел да дам ясна представа за разприте по онова време между духовенството и миряните; но още преди това е било издадено постановление на Лотар I, който пред вид на тия оплаквания и разпри и желаейки да осигури собствеността на имотите е наредил нотариусът да дава клетва, че грамотата не е фалшива; и че ако нотариусът вече не е жив, да се взема клетва от свидетелите, които са я подписали; но въпреки това злото си останало и трябвало да се прибегне до онова средство, за което току-що говорих.
Аз намирам, че още по-рано, на събранията, свиквани от Карл Велики, народът е показвал на господаря, че при съществуващия ред е било много трудно да се избегне клетвопрестъплението от страна на обвинителя или обвиняемия и че е необходимо да се възстановят съдебните дуели, което той и направил.
У бургундите обичаят на съдебния дуел се разпространил, а използуването на клетва било ограничено. Теодорих, кралят на Италия, премахнал дуела у остготите; законите на Шендасуинд и Ресесуинд сякаш са се стремели да заличат самата представа за тях. Но в Нарбонезия тия закони били така слабо вкоренени, че на дуела гледали като на преимуществено право на готите.
Лангобардите, които покорили Италия, след като гърците премахнали остготите, отново въвели обичая на дуела; но техните първи закони стеснявали неговото действие.
Карл Велики, Людовик Благочестиви и Отоновци издали различни общи разпоредби, които намираме включени в лангобардските закони и прикрепени към салическите; тия закони разпространявали дуела най-напред върху криминалните, а след това и върху гражданските дела. Не се е знаело очевидно как да се постъпи. Отрицателното доказателство чрез клетва е имало своите неудобства, доказателството чрез дуел — своите; използувало се е и едното, и другото, като се е гледало кое от тях прави по-силно впечатление.
От една страна, духовенството се е радвало да вижда как миряните по всички свои светски дела прибягват до църквите и олтарите; от друга, гордото благородничество обичало да отстоява своите права с меч.
Аз съвсем не искам да кажа, че духовенството е въвело обичай, от който благородничеството се е оплаквало. Този обичай е произтичал от духа на варварските закони, както и от постановките за отрицателните доказателства. Но тъй като един съдебен ред, който е водел до безнаказаност на толкова много престъпления е подтиквал към мисълта да се прибегне до светостта на църквата, за да треперят виновниците и бледнеят клетвопрестъпниците, духовенството е поддържало този обичай и свързания с него ред; разбира се, при всички други случаи то е било против отрицателните доказателства. Ние виждаме, четейки Боманоар, че отрицателните доказателства никога не са се допускали в църковните съдилища; това без съмнение е допринесло много за тяхното отпадане и е отслабило значението на съответните разпоредби в законите на варварите.