За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Разпореждането на Карл Велики, включено в закона на лангобардите, изисква тези, на които се разрешава да се дуелират, да се бият с пръчки. Може би това е било някаква отстъпка на духовенството, а може би, понеже обичаят на дуелите е получил широко разпространение, са искали да го направят по-малко кръвопролитен. Капитуларият на Людовик Благочестиви дава на участниците право на избор — пръчка или оръжие. По-късно с пръчка са бивали бити само крепостните.
Аз виждам как по това време вече започват да се раждат определени представи за чест. Обвинителят обявявал пред съдията, че еди-кой си е извършил еди-какво си; обвиняемият отговарял, че той лъже; тогава съдията назначавал дуел. Правилото гласяло, че ако някой е обвинен в лъжа, необходимо е да се назначи дуел.
Щом човек веднъж обявял, че ще се дуелира, не можел да се откаже след това; иначе съдът глобявал него. Оттук възникнало правилото, че щом веднъж човек даде дума, честта не му позволява да си я върне назад.
Благородниците са се дуелирали на коне и с оръжието си, а простолюдието — пеш и с пръчки. Оттук и мнението, че пръчката е средство за оскърбление, защото, ако човек е бит с пръчка, това ще рече, че той е от простолюдието.
Само хората от простолюдието са се биели с открито лице; следователно само те са можели да получават удари по лицето. Подутината се превръщала в оскърбление, което трябвало да бъде измито с кръв, защото с човека, получил такова оскърбление, започвали да се отнасят като с човек от простолюдието.
Германските народи са били чувствителни към честта не по-малко от нас; дори повече от нас. Така и най-далечните роднини вземали най-живо участие в споровете по оскърбленията; всички техни кодекси са основани върху честта. Законът на лангобардите изисква този, който в компания със свои хора набие неочаквано човек, за да го опозори и направи за смях, да плати половината от глобата, която му се полага, ако го убие; ако със същата цел го е вържел, плащал три четвърти от същата сума.
И така ние можем да кажем, че нашите деди са били крайно чувствителни към оскърбленията; но че оскърбленията от особен вид, състоящи се в това да се нанасят удари с инструмент по определени части от тялото и по определен начин, още не са им били познати.
Всичко това се разбирало като оскърбление чрез побой; и в този случай степента на оскърбленията се определяла от степента на насилията.
Глава XXI
Други съображения относно честта у германците
«У германците се е смятало — казва Тацит — за голям позор да изоставиш щита си на бойното поле; и мнозина след такова нещастие са се самоубивали.» Затова древният салически закон определял 15 солида глоба за този, който каже за някого с цел да го оскърби, че е изоставил щита си на полесражението.
Карл Велики, нанасяйки поправки в тоя закон, определил за такива случаи само 3 солида. Но този господар не бива да се подозира в желание да отслаби дисциплината; ясно е, че тази промяна в закона иде от промяната във въоръжението; а от промяната във въоръжението произхождат много обичаи.
Глава XXI
I
За нравите в отношенията към дуелите
Нашата връзка с жените е основана на щастието от плътските наслаждения, на очарованието да обичаш и да бъдеш обичан, а също и на желанието да им се харесаш, тъй като те са превъзходни съдници по много въпроси, отнасящи се до личното достойнство на човека. Такова желание да се харесаш изобщо е причината и за онази галантност, която далеч още не е любов, но е една тънка, лека и постоянна любовна измама.
Според обстоятелствата, различни за всеки народ и за всяко време, любовта повече се мотивира от едната, отколкото от другите две от тези причини. И аз смятам, че в епохата на нашите дуели духът на галантността е преобладавал.
Аз намирам в закона на лангобардите, че ако един от двамата противници е носел у себе си омайни треви, съдията му ги е вземал и го е карал да се закълне, че вече няма да носи. Тоя закон не е можел да бъде основан на друго освен на едно общо мнение; страхът, който е измислил толкова неща, е изфантазирал и тоя вид престиж. Тъй като на дуел противниците се явявали в пълно въоръжение и тъй като тежкото, нападателно и отбранително оръжие с определена закалка и определена сила е давало големи предимства, мнението за омагьосано оръжие у някои от борците е завъртявало главата на много хора.
Оттук е възникнала и изпълнената с много чудеса идея за рицарството. Всички умове са били изпълнени с тази идея. В романите се появяват странствуващи рицари, вълшебници, феи, крилати или надарени с разум коне, невидими или неуязвими хора, чародеи, които се интересуват от раждането или възпитанието на знатни хора, омагьосани или разомагьосани замъци — цял един нов свят сред света, в който живеем; естественият ред на нещата бива оставен само на простолюдието.