За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Странствуващите рицари, винаги въоръжени и намиращи се в страна, пълна със замъци, крепости и разбойници, придобили славата на преследвачи на несправедливите и защитници на слабите. Оттук идва в нашите романи галантността, основана върху идеята за любовта и свързана с идеята за сила и покровителство.
Така възниква галантността в едно време, когато въображението създава необикновени хора, които, виждайки добродетелта, съединена с красотата и слабостта, започват да откриват у себе си стремеж към излагане на опасност заради нея и желание да й се харесат в обикновените житейски отношения.
Нашите рицарски романи поощрявали това желание и придали на една част от Европа оня дух на галантност, който, може да се каже, е бил малко познат на древността.
Необикновеният разкош в огромния град Рим не насочвал представите към сетивни наслаждения. Известна представа за спокоен живот по селата в Гърция е довела до описания на любовните чувства. Представата за рицарите — защитници на женската добродетел и красота, довела до идеята за галантността.
Този дух укрепва още повече чрез обичая за турнирите, които, съединявайки в едно мъжеството и любовта, са придали на галантността още по-голямо значение.
Глава XXI
II
За юридическите правила на съдебния дуел
Може би ще бъде интересно да се види по какъв начин този чудовищен обичай на съдебния дуел е бил подведен под определени правила и подчинен на един толкова своеобразен устав на съдопроизводството. Хората са по начало така благоразумни, че подчиняват на правила даже предразсъдъците си. Нищо не е било толкова противно на здравия смисъл, колкото съдебният дуел; но приет веднъж, той е бил прилаган с известно благоразумие.
За да се разбере юриспруденцията на онова време, е необходимо да се прочетат внимателно уставите на Свети Людовик, който е направил много големи промени в съдопроизводството. Дефонтен е бил съвременник на тоя господар; Боманоар е писал след него; други са живели след това. Така че следите на някогашния съдебен ред трябва да се търсят в поправките, на които той е бил подложен.
Глава XXIV
Правилата на съдебния дуел
Когато по едно и също време е имало няколко обвинители, необходимо е било по взаимно съгласие делото да бъде възложено на единия от тях; и ако не е можело да се постигне съгласие за това, съдията, пред когото е била предявена жалбата, е посочвал кой от тях да се заеме със спора.
Ако благородник е призовял на съд човек от простолюдието, той е трябвало да се яви на дуела пеш, с щит и тояга; а ако се явял на кон и с благороднически доспехи, вземали му коня и въоръжението; оставяли го само по риза и в такъв вид той е бил длъжен да се бие с човека от простолюдието.
Преди дуела съдът е оповестявал три условия: едното — да се отдръпнат всички роднини на дуелиращите се; второто — събралият се народ да пази тишина; третото — да не се дава помощ под страх от тежки наказания на която и да е от страните; предвиждало се даже смърт, ако някой от дуелиращите се, подпомогнат от други, се окажел победен.
Съдебните стражи охранявали площада; и в случай че една от страните предложела мир, стражите са внимавали в тази минута дуелиращите се да останат в положението, в което са били дотогава, за да може, ако примирието не стане, да продължат от същото положение.
Когато дуелът е ставал по причина на престъпление или погрешна присъда, мирът не е можел да бъде сключен без съгласието на сеньора; а ако една от страните е бивала победена, мирът е можел да бъде сключен само с разрешение на графа, което съответствува на днешните наши помилвания.
Но ако престъплението било углавно, а сеньорът, бидейки подкупен, се съгласял да се сключи мир, той плащал глоба от 60 ливри; а неговото право да наказва се прехвърляло върху графа.
Далеч не всеки е можел да предложи или да приеме дуел. Позволявало се е след запознаване с причините да се взема защитник; и за да бъде защитникът много заинтересован от победата, ако останел победен, му отсичали китката.
Когато в миналия век против дуелите са се издавали закони, предвиждащи смърт, било е може би достатъчно на война да бъде отнето занятието чрез отсичане на китката, тъй като за човека обикновено няма нищо по-тежко от това да доживее до загубата на званието си.