Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Имате ли родственици във Франция?
— Имам сестра, която е по-голяма от мен седем-осем години. Тя се омъжи във Франция и успя да овдовее. Това е маркиза Дьо Белиер. Сигурно я познавате. Тя също е влюбена и последните й писма показват, че е щастлива. Аз нямам, както вече ви казах, и половината от душата й, но нямам и стотна от щастието й. Да поговорим за вас. Кого обичате във Франция?
— Едно мило момиче, чисто и нежно като лилия.
— Но ако то също ви обича, защо сте тъжен?
— До мен стигнаха слухове, че вече не ме обичала. Писмото, в което се съобщава за това, не е подписано.
— Анонимно! Но това е подлост!
— Вижте — каза Раул, подавайки й четената сто пъти бележка. Мери Грефтън я взе и започна да чете:
„Виконт, добре правите, че се развличате с придворните красавици в Англия, защото в замъка на Людовик XIV вашата любов е обсадена. Останете си завинаги в Лондон или се връщайте по-скоро в Париж.“
— Без подпис? — каза Мери. — Значи не трябва да се вярва.
— Получих още едно писмо. От господин Дьо Гиш, Слушайте:
„Приятелю, аз съм ранен и болен. Върнете се, Раул, върнете се.
Дьо Гиш“
— Какво се каните да правите?
— След като получих преди два дни това писмо, реших веднага да искам разрешение от краля за тръгване. На писмото пише „Фонтенбло“. Странно, нали? Дворът е в Париж. Аз бих тръгнал, но когато се обърнах към краля с молба да замина, той се засмя и каза: „Господин посланик, защо решихте да си тръгнете? Нима вашият крал ви отзовава?“ Аз се изчервих и се смутих. Наистина съм изпратен тук от краля и нямам заповед да се връщам.
Мери събра вежди замислено:
— А тази която обичате… писа ли ви?
— Нито веднъж.
— Нито веднъж? Значи не ви обича.
— Уверен съм, че нещо й е попречило!…
— Ето херцога… Нито дума за нашия разговор! Действително в края на алеята се показа Бъкингам. Той с усмивка приближи към тях, протягайки ръка:
— Разбрахте ли се за това, което може да ви направи щастлива, скъпа Мери, и да разсее мъката на Раул?
— Не ви разбирам, милорд — каза Бражелон.
— Разрешавате ли ми да говоря пред виконта, скъпа Мери? — с усмивка попита Бъкингам.
— Ако искате да кажете — гордо отвърна девойката, — че съм готова да обикна господин Дьо Бражелон, не си правете труда! Аз сама му го казах.
Като помисли малко, Бъкингам отвърна, без да се смути:
— Оставих ви с виконта, защото познавам вашия тънък усет и деликатност. Неговото болно сърце може да бъде изцерено само от лекар като вас.
— Но преди да говорим за сърцето на Дьо Бражелон, вие ми говорихте за вашето. Значи искате да лекувам две сърца едновременно?
— Вярно е, мис Мери. Но трябва да признаете, че аз бързо се отказах от вашата помощ, след като се убедих, че раната ми е неизлечима.
— Милорд — каза Мери, — господин Дьо Бражелон е щастлив. Той е обичан и обича. Значи лекар не му е нужен.
— Господин Дьо Бражелон е застрашен от тежко заболяване — каза Бъкингам. — На него повече от всякога ще му е нужно грижливо лечение.
— Какво искате да кажете, милорд? — живо попита Раул.
— На вас нищо няма да кажа. Но ако желаете, ще посветя мис Мери в неща, които вие не бива да чуете.
— Милорд, вие знаете нещо и ме подлагате на мъчение!
— Знам само, че мис Грефтън е най-очарователното създание, което едно болно сърце може да срещне по пътя си.
— Милорд, аз вече ви казах, че господин Дьо Бражелон обича друга! — каза Мери.
— Напразно.
— Нещо скривате, милорд. Обяснете ми защо обичам напразно?
— Но кого обича той? — извика Мери.
— Той обича жена, която е недостойна за него — отвърна Бъкингам с типична за англичаните флегматичност.
Мис Мери Грефтън извика и този вик хвърли в трепет Раул повече от последните думи на херцога.
— Херцог, вие казахте думи, обяснението за които аз, без да губя нито минута, ще се отправя да търся в Париж.
— Вие ще останете тук! — каза Бъкингам. — Нямате право да заминете: поръчение от краля не се изоставя дори причината да е жена, по-достойна от мис Грефтън.
— В такъв случай разкажете ми всичко.
Бъкингам вече отваряше уста да разкаже всичко, което знаеше, но на терасата се показа лакей, който приближи до павилиона, където се намираха кралят и мис Стюарт. Следваше го куриер, покрит с прах — явно току-що слязъл от коня.
— Куриер от Франция! От принцесата! — извика Раул, който позна ливреята на нейните слуги.