Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Куриерът помоли да бъде доложено за него на краля. Херцогът и мис Грефтън в това време си размениха многозначителни погледи.
Глава тридесет и осма
КУРИЕРЪТ НА ПРИНЦЕСАТА
Чарлз II доказвате или се опитваше да докаже на мис Стюарт, че мисли само за нея. Той й обещаваше същата силна любов, каквато дядо му Хенри IV е изпитвал към Габриела.
За нещастие, той беше избрал лош ден за това, тъй като мис Стюарт беше решила да го накара да ревнува. След като чу неговите уверения, тя, вместо да се трогне, както очакваше Чарлз II, се разсмя:
— Ах, господарю, господарю! Ако исках от вас доказателства за любовта ви, толкова лесно щях да ви улича в лъжа!
— Чуйте — отвърна кралят, — знаете ли моите картини от Рафаел и колко държа на тях? Всички ми завиждат, че ги притежавам. Знаете също, че баща ми ги е купил чрез Ван Дайк. Искате ли още днес да заповядам да ги отнесат у вас?
— Не — отвърна мис Стюарт, — дръжте ги при себе си, господарю. Аз нямам място за такива знатни гости.
— В такъв случай ще ви подаря Хемптън Корт.
— Защо такава щедрост, господарю? По-добре ме обичайте по-дълго, това е всичко, което искам от вас. Вижте младия французин… колко е тъжен…
— Виконт Дьо Бражелон ли? И вие ли? Това е някакво проклятие! Всички мои дами са полудели заради него! Аз му позволявам да обича мис Грефтън, а той си позволява да скучае — нима това не показва, че е глупав?
— Колко мило! Значи, ако мис Люси Стюарт не ви обичаше, вие щяхте да обикнете мис Грефтън?
— Не съм казал това. Вие много добре знаете, че мис Грефтън не ме обича. В такъв случай човек се утешава само като се влюби отново. Повтарям, не става въпрос за мен, а за този млад човек. Може да се помисли, че тази, която е оставил в Париж, е най-малко Троянската Елена!
— Значи младият човек е оставил някого?
— Вярното е, че него са оставили. Или заставили. Все това.
— По заповед на краля?
— Именно. Но не го споделяйте с никого.
— Значи в негово отсъствие похищават любимата му…
— Да, и представете си, бедното момче вместо да благодари на краля, се оплаква!
— Да благодари на краля, че са му отнели възлюблената? Нима може да се говорят такива неща пред жени, особено пред любовници, господарю?
— Но разберете ме, ако тази, която му отнемат, е мис Грефтън или мис Стюарт, бих го разбрал. Дори бих сметнал, че малко тъгува, но някаква накуцваща туберкулозна… По дяволите верността, както казват във Франция! Да се отказваш от богата заради бедна, от любещата заради измамница — кой е виждал подобно нещо?
— Вие мислите, че Мери действително иска да му се хареса?
Тогава виконтът ще остане в Англия. Мери е момиче с мозък в главата и ще постигне своето!
— Боя се, скъпа, че това няма да стане. Вчера виконтът искаше разрешение да замине.
— Вие отказахте ли му?
— Естествено. Людовик много желае отсъствието му и сега моето самолюбие е засегнато. Не искам да говорят, че съм предложил на този младеж най-съблазнителната примамка в цяла Англия.
— Вие сте много любезен, господарю — с очарователна усмивка каза мис Стюарт.
— Разбира се, вие не влизате в сметката — извини се кралят, — вие сте кралска примамка и след като съм се хванал на нея, аз се надявам, че никой друг няма да се изкуси… Не искам напразно да се харесвам на този младеж. Той ще остане тук и тук ще се ожени, кълна ви се!
— Надявам се, че когато се ожени, няма да се сърди на ваше величество, а ще ви бъде признателен. Всички тук се стараят да му угодят, дори Бъкингам, който дори… това е нещо невероятно… му прави път.
— Дори вие го наричате очарователен!
— Господарю, стига сте хвалили пред мен мис Грефтън, позволете ми и аз да похваля господин Дьо Бражелон. Между другото от известно време вашата доброта ме учудва. Вие мислите за онези, които отсъстват, прощавате обидите, почти сте съвършен. Защо е така?…
— Ами защото вие ми позволявате да ви обичам — засмя се Чарлз.
— Сигурно има и друга причина.
— Щом държите, ще ви кажа: Бъкингам повери този млад човек на грижите ми, като каза: „Господарю, заради виконт Дьо Бражелон аз се отказвам от мис Грефтън. Последвайте моя пример!“
— Херцогът е рицар, нямам думи.
— Стига! Сега пък започнахте да хвалите Бъкингам. Явно сте решили да ме изкарате днес от равновесие.
В този момент на вратата се почука.
— Кой смее да ни безпокои?
— Наистина, господарю, вашето „кой смее“ е много самонадеяно и за да ви накажа…
Тя отиде до вратата и я отвори.
— Но това е куриер от Франция! — възкликна Чарлз П. — Може би от сестра ми?