Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
С все по-нарастваща тревога Пол осъзна, че са в ръцете на луд.
ВТОРА ГЛАВА
ПРЕСЛЕДВАНИ
МРЕЖА/НОВИНИ: РП реве като луд при прекратяването на делото „Бекас“.
(Картина: Азануело дава пресконференция.)
Диктор: Прокурорът на окръг Далас Картен Азануело каза, че отстъпчивостта и изчезването на свидетели от сложното дело за убийство е „най-ясният пример за преврат в правосъдието от процесите на Удрящия барон“.
(Картина: защитниците срещу обвинението.) Обвинението срещу шестима мъже, включително двама бивши офицери от полицията, в убийството на стотици безпризорни деца, често наричани „бекаси“, предизвика големи противоречия заради твърденията, че местни търговци наели мъжете като „наказателен отряд“, който да освободи неконтролируемите райони на Далас — Форт Уърт от безпризорни деца.
(Картина: деца, които просят в парка „Марсалис“.)
Прокурорите на дела за „преследване на бекаси“ също имат затруднения при доказване на обвиненията. Азануело: Те са сплашвали, отвличали или убивали нашите свидетели често с помощта на служители на полицията. Те убиват деца по улиците на Америка и се измъкват безнаказано. Толкова е просто…
— За Бога, татко, няма ли най-накрая да спреш да се оплакваш?
— Не се оплаквам, момиче. Просто питам.
— Отново и отново.
Рени си пое въздух, после се наведе и пак се опита да стегне колана здраво около куфара. Малко от покъщнината им бе оцеляла при пожара, а напоследък Рени изобщо нямаше време да купува каквото и да било, но сякаш имаха много повече неща, отколкото бяха донесли.
— Тук, в този подслон, ние не сме в безопасност. Всеки може да ни намери. Казвах ти го стотици пъти. Татко, ние сме в опасност.
— Това е най-глупавото и шибано нещо, което някога съм чувал.
Дългия Джоузеф скръсти ръце на гърдите си и поклати глава, сякаш да отпрати всички тези приказки в забвение — където им беше и мястото.
Рени закопня да престане да се бори. Може би трябваше просто да седне до баща си и да се присъедини към желанието му реалният свят да изчезне. В това наистина имаше свобода — свободата да не забелязваш неприятните истини. Но все пак накрая някой трябваше да признае тези истини — и този някой обикновено беше тя.
Въздъхна.
— Ставай, стари скандалджийо! Всеки момент ще дойде Джеремая.
— Никъде не отивам с някакъв си женчо.
— О, за Бога! — Тя се наведе, стегна здраво колана около натъпкания до пръсване куфар и го намести върху магнитния плот. — Ако кажеш някоя глупост на Джеремая, ама само една глупост, ще оставя тебе и тъпия ти куфар на пътя.
— Що разговаряш така с баща си? — погледна я изпод вежди той. — Този човек ме нападна. Щеше да ми пререже гърлото.
— Посред нощ дойде да ме търси и двамата се сбихте. Ти беше този, който взе ножа.
— Точно така. — Лицето на Дългия Джоузеф просветна. — Уху, точно така! И щях хубавичко да му прережа гърлото. Да го науча как се влиза посред нощ в дома ми.
Рени отново въздъхна.
— Помни, татко: той ни прави голяма услуга. След като ме уволниха от политехниката, аз взимам обезщетения колкото половин заплата, татко, забрави ли? Така че извадихме късмет да намерим къде да отидем. В тази къща няма да живее никой, докато не я продадат. Разбираш ли? Джеремая може да си навлече неприятности, но иска да ми помогне да проследя хората, които я пребиха.
— Добре, добре — махна с ръка Дългия Джоузеф, — но ако дръзне да се промъкне в стаята ми нощем и се опита да ми се прави на мъж, ще му строша главата.
— Всичко е ново — каза Джеремая и посочи към масивната ограда, която сега опасваше къщата. — Племенникът на докторката реши да подсили охраната. Смята, че така по-лесно ще продаде имота. — По присвитите му устни можеше да се разбере какво мисли за новите господари на къщата. — Така че ще бъдете на сигурно място. Тая система за сигурност е голяма работа — високи технологии. Върхът на индустрията.
Рени знаеше, че хората, срещу които щеше да се изправи, едва ли щяха да имат проблеми да се промъкнат и през най-модерната домашна охранителна система, но запази тези мисли за себе си. Определено беше по-добре от подслона.
— Благодаря ти, Джеремая. Не мога да изразя благодарността си. Наистина нямаме близки, при които да идем. По-голямата сестра на татко почина преди две години, а другата му сестра живее в Англия.
— А тя не би ти дала дори отрова… — измърмори Дългия Джоузеф. — Както и да е, не бих приел нищо от нея.
Охраняваната врата се затвори със съскане зад колата, когато тя навлезе в полукръглата автомобилна алея на двора. Бащата на Рени вдигна удивен поглед към къщата и намръщено рече: