Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Докато пиеха бира, Саймън разказа на арфиста какво му се беше случило, откакто се бяха видели за последен път, като пропусна някои от трудно обяснимите подробности, защото нямаше да може да отговори на въпросите, които приятелят му със сигурност щеше да зададе. Сангфугол беше впечатлен; освобождаването на Джосуа и страданията на Моргенес му направиха най-силно впечатление.
— Ах, този негодник Елиас — каза най-накрая той и Саймън се изненада, като видя неподправения гняв, помрачил като облак лицето му. — Крал Джон е трябвало да удуши този злодей още при раждането му, а ако не, поне да го назначи за главнокомандващ на войските и да го изпрати да тормози хората в Тритинг — каквото и да е, но да не го беше поставял на Престола от драконова кост, превръщайки го по този начин в мор за всички нас.
— Но той е точно там — каза Саймън. — Мислиш ли, че ще ни атакува тук, в Наглимунд?
— Само Бог и Сатаната знаят това. — Сангфугол горчиво се усмихна. — А Сатаната предварително застрахова залога си. Може все още да не знае, че Джосуа е тук, макар че това няма да продължи дълго. Тази крепост е наистина солидна твърдина. За това трябва да благодарим на починалия много отдавна Исуайдс. Независимо дали е, или не е твърдина, не мога да си представя, че Елиас ще стои дълго със скръстени ръце, докато тук на север Джосуа събира войската си.
— Но аз мислех, че принц Джосуа не иска да става крал — каза Саймън.
— Наистина не иска. Но Елиас не е от хората, които могат да разберат това. Амбициозните хора никога не могат да повярват, че останалите не са като тях. А край него е и Приратес, за да му дава злъчните си съвети.
— Но нали враждата между Джосуа и краля датира от много години? Доста преди да се появи Приратес?
Сангфугол кимна.
— Между тях винаги е имало проблеми. Някога са се обичали, били са по-близки от повечето братя — или поне по-старите придворни на Джосуа казват така. Но се спречкват и после умира Хилиса.
— Хилиса?
— Набанската съпруга на Елиас. Джосуа я е съпровождал вместо отишлия да воюва в Тритинг крал Джон. Трябвало е да я заведе при Елиас. Групата е причакана от тритинги. Джосуа загубва ръката си, докато се опитва да защити Хилиса, но напразно — конниците били прекалено много.
Саймън въздъхна.
— Значи така е започнало всичко!
— Тогава умира всякаква обич между тях… или поне така говорят.
След като поразмисли известно време върху думите на Сангфугол, Саймън стана и закрачи; раната на ребрата го заболя.
— Какво ще прави в такъв случай принц Джосуа? — попита той.
Арфистът се почеса по ръката и се загледа надолу към площада.
— Не смея дори и да предполагам — каза Сангфугол. — Принц Джосуа е предпазлив и муден, когато става въпрос за действие; така или иначе, не ме викат, когато обсъждат стратегията. — Той се усмихна. — Говори се, че ще пристигнат важни пратеници и Джосуа ще посети официално рийда още тази седмица.
— Какво?
— Рийд. Това е стара еркинландска дума, която означава приблизително съвет. Хората в тези области явно се придържат към старите понятия. В провинцията, далеч от замъка, продължават да говорят като едно време. Един човек от Хейхолт като теб вероятно ще се нуждае от преводач.
Саймън не искаше да се отклоняват от темата и да говорят за някакви си селяни.
— Съвет, казваш… Рийд? Това… военен съвет ли е?
— В наши дни — отговори музикантът и лицето му помръкна — всеки съвет в Наглимунд може да бъде единствено военен.
Разхождаха се покрай крепостните стени.
— Изненадан съм — каза Сангфугол, — че въпреки всички услуги, които си направил на господаря, той все още не те е поканил да го посетиш.
— Та аз се събудих едва тази сутрин — каза Саймън. — Между другото, може и да не ме е познал… в това мрачно сечище, с умиращия великан и тъй нататък.
— Може би имаш право — каза арфистът; придържаше здраво шапката си, която вятърът всячески се стремеше да грабне.
И въпреки това, мислеше си Саймън, ако Мария му бе предала посланието на принцесата, би трябвало да е споменала и за спътниците си. Никога не би помислил, че е момиче, което ще ги забрави просто ей така.
Въпреки това трябваше да е честен: кое момиче, ненадейно спасено от опасната пустош, не би предпочело да прекарва времето си с някой любезен младеж от замъка, вместо с някакъв си недодялан мияч на чинии?