Престолът от драконова кост

Саймън му благодари. Свещеникът пожела бързо възстановяване на Бинабик и излезе.

— Той е много мъдър човек, Саймън — каза Бинабик. Двамата с момчето останаха заслушани в стъпките на отеца, докато той бавно се отдалечаваше по дългия коридор. — Води дворцовите архиви. Вече проведохме един доста приятен разговор.

— Малко е странен, не мислиш ли? Някак… не съвсем в ред?

Бинабик се разсмя, после се разтрепери и се закашля. Саймън се притесни и се наведе към него, но тролът го спря с ръка.

— Само секунда — каза той. Когато дишането му се нормализира, продължи: — Саймън, някои хора, които са изключително умни, просто забравят да говорят и да се държат като нормални.

Саймън кимна и се огледа. Стаята много приличаше на тази на Странгиард: скромно обзаведена, малка, с боядисани в бяло стени. Вместо пергамент и книги на масата имаше само един екземпляр на Книгата на Ейдон; една червена лента, приличаща на тънък език, беше сложена за означаване на мястото, до което беше стигнал последния читател.

— Знаеш ли къде е Мария? — попита Саймън.

— Не. — Бинабик изглеждаше прекалено сериозен. Момчето се зачуди каква ли е причината за това. — Предполагам, че е предала на Джосуа съобщението, което му носеше. Вероятно той я е изпратил обратно при принцесата, за да занесе отговора му.

— Не! — Саймън никак не хареса това предположение. — Как може всичко това да е станало толкова бързо?

— Бързо? — Бинабик се усмихна. — Днес е вторият ни ден в Наглимунд.

Саймън беше озадачен.

— Как е възможно? Та аз току-що се събудих!

Бинабик поклати глава и се мушна под чаршафите.

— Не е точно така. Вчера проспа по-голямата част от деня. Събуждаше се само да пийнеш вода и пак заспиваше. Мисля, че последната част от пътуването, заедно с треската, която изкара, докато плавахме по реката, са те изтощили доста.

— Усирис! — Саймън се почувства така, сякаш собственото му тяло го е предало. — И междувременно Мария е била изпратена някъде?

Бинабик извади ръката си изпод чаршафа и я размаха в знак на несъгласие.

— Не съм сигурен. Само предполагам. Със същата вероятност мога да кажа, че е някъде тук. Може да си говори с други жени или да е в отделението за слугите. В крайна сметка тя е слугиня.

Саймън се намръщи. Бинабик отново хвана ръката му.

— Бъди малко по-търпелив, приятелю Саймън — каза тролът. — Ти си истински герой, щом ни доведе дотук. Кой знае какво ще се случи тепърва?

— Прав си… предполагам… — Саймън пое дълбоко дъх.

— И ми спаси живота — изтъкна Бинабик.

— Има ли значение това? — Саймън смутено потупа малката ръка и стана. — Ти също си ми спасявал живота, и то няколко пъти. Нали приятелите са за това.