Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Рева беше свалила ризницата си, която чудно как вонеше отвратително и много силно, макар да я беше носила само няколко часа. Беше се излегнала на дивана край камината, а Велис седеше срещу нея и я гледаше напрегнато, почти все едно подозираше, че Рева крие от нея някакво нараняване.
— Отблъснахме ги — отвърна Рева. — Изгубиха много хора. Но утре ще дойдат пак.
— Виждала съм много кръв — каза Велис. — И съм проляла немалко на младини. Но никога не бях виждала война.
Рева си спомни за ранените варитаи, които пълзяха безцелно, докато хиляди празнуваха смъртта им.
— Ужасно е.
— Не е нужно лично да участваш в сраженията, Рева. Тези хора имат нужда от теб, а рискът е…
— Трябва да съм там. И ще бъда. — Загледа се в сведеното лице на Велис и установи, че го харесва повече, когато е усмихнато. — Казвала съм ти разни неща — добави накрая. — Неприятни неща…
— Чувала съм и по-лошо, повярвай ми. Кучка, курва, лъжкиня… шпионка. И всички те бяха верни. Така че не се главоболи за моите чувства, скъпа.
— Защо остана? Досега можеше да си някъде далеч, че и богата при това.
— Не мога да го оставя, особено сега.
Рева се надигна и почна да разтрива мускулите на ръката си. Да се стреля с лък е уморително, но болката усещаше чак сега, след като вълнението на битката бе утихнало.
— От колко време сте заедно? — попита Рева.
— Запознахме се преди години във Варинсхолд, когато той гостуваше в кралския двор. Беше редовен и щедър клиент, затова трудно се разделих с него, когато го призоваха да заеме престола. Две години по-късно, когато аз… когато се появи причина да напусна спешно столицата, реших да дойда тук с надежда да ме посрещнат добре или поне да си изпрося достатъчно пари, за да замина надалече, някъде в чужбина. Сентес ме посрещна дори по-добре, отколкото очаквах, а и беше готов да се вслушва в съветите ми.
— Би ли останала и при мен, да ми помагаш… когато дойде моментът?
Велис я погледна в очите и каза тихо:
— Струва ми се знаеш, че бих направила всичко за теб, любима.
Рева отклони поглед и заби по-силно пръсти в схванатия си бицепс.
— Двамата с чичо ти… — продължи Велис. — Ние не… Много отдавна не сме… Пиенето увреди не само черния му дроб, а колкото до мен, интересите ми извън професионалните ангажименти винаги са били насочени другаде, интереси, които Сентес ми позволява да задоволявам, дискретно, разбира се. Тоест, не би било изневяра или предателство, ако това те тревожи.
„Мръсна безбожна грешница…“
— Книгата на разума — каза Рева — разказва как Отецът създал мъжа и жената да се обичат един друг като отражение на собствената му любов към човечеството. Книгата на закона постановява брака като съюз между мъж и жена. Книгата на съда осъжда всяко отклонение и нарушаване на този съюз като грях срещу любовта на Отеца.
— Това са само думи, любима — каза Велис. — Просто куп стари думи. Виждам те, Рева, виждам какво привлича погледа ти, макар че се мъчиш да го криеш.
Рева потърка опакото на ръката си в опит да заличи сърбежа, който внезапно се беше събудил отново.
— Той се опита да ми го избие от главата, буквално — прошепна тя и затвори очи. — Но то е заровено много надълбоко в мен, като петно, което не може да се изпере.
— Петно? — Рева усети как Велис сяда до нея, усети как хваща ръката ѝ, а лекият сърбеж се превърна в пламък. — Това не е петно. То е нещо красиво, то е дар. — Рева усети дъха ѝ по шията си, топъл и нежен, а миг по-късно устните на Велис събудиха нов гъдел върху плътта ѝ.
Звукът на затръшната врата стигна до съзнанието ѝ, тя скочи, изхлузвайки се от прегръдката на Велис, и се обърна миг преди Аркен да влети в стаята.
— Идват пак!
Този път използваха щитове, импровизирани, сковани от талпи навеси, прикрепени към дръжки на копия в четирите ъгъла, достатъчно големи да осигурят защита на десет варитаи, които крачеха към стените с неестествено ритмичната си стъпка. Слънцето изгряваше над воларианския строй и по преценка на Рева първата вълна на щурма наброяваше над три хиляди мъже. Антеш бе инструктирал стрелците си да се целят косо, отстрани, вместо да хабят стрели в обстрел на щитовете. Атакуващите изгубиха най-малко една пета от бойната си сила още на насипа, мъже падаха било на земята, било в реката, надупчени от стрели.
След като стигнаха до стената, воларианците се опитаха да я щурмуват на три места, вдигнаха стълби под прикритието на щитовете, които се тресяха под тежестта на големите камъни, с които ги обсипваха защитниците. Рева току се надигаше иззад парапета да пусне стрела по всеки, излязъл от прикритието на щитовете, а след това насочи вниманието си към онези, които се катереха по стълбите. Изчакваше да се изкачат на двайсетина метра от земята и чак тогава им пускаше стрела, така че да паднат отвисоко, за предпочитане върху главите на другарите си. След шестия спря да брои.