Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Воларианецът се смъкна на колене и двата меча близнаци издрънчаха на камъка; потрепна, когато Рева издърпа меча си, падна по лице и не мръдна повече.
Рева си пое дълбоко дъх и се огледа за Аркен — той стоеше заедно с другите защитници, държеше се за гърдите и я зяпаше. Воларианците бяха изчезнали. Рева отиде да надникне над парапета и ги видя да бягат панически, някои се гушеха под импровизираните щитове и се тътреха към насипа, други тичаха слепешката, заложили на скоростта. Стрелите от дългите лъкове на защитниците покосиха мнозина.
— Е, май ще ни дадат малко почивка… — започна тя и се обърна. Не довърши, защото всички бяха коленичили пред нея със сведени глави. Рева се огледа, готова да смъмри чичо си, че е дошъл на стената, но бързо осъзна, че той не е тук. Мъжете бяха коленичили пред нея, дори Антеш и Аркен.
— Недейте така — каза тя с тих гласец.
До обяд Рева помага да пренесат ранените в импровизираната лечебница, която брат Харин беше отворил в един хан близо до портата. Брат Харин и другите двама лечители от Петия орден, престаряла жена и мъж на средна възраст, се трудеха неуморно, шиеха рани и наместваха счупени кости, а се случваше и да спасят някой нещастник от рана, която изглеждаше фатална.
— Това може да ви се стори интересно, милейди — каза Харин и ѝ показа някакъв инструмент. После отиде при стрелеца, когото бяха простреляли в лицето предната нощ. Дръжката на стрелата беше отстранена, но върхът беше заседнал здраво в костите на лицето. Брат Харин му беше дал голяма доза червен цвят, но въпреки това стрелецът скимтеше от болка и гледаше със страх инструмента в ръцете на лечителя. — Нарича се мусториански скалпел в чест на покойния ви баща.
Стрелецът се сви, когато Харин клекна до него да огледа раната — дълбока рана в бузата, наскоро почистена, но все още кървяща. Рева хвана ръката на ранения и я стисна, постара се да го окуражи с усмивка.
— Баща ми? — попита тя Харин.
— Да. Неговата прочута рана от стрела била почти същата като тази. Върхът се бил забил толкова надълбоко, че било невъзможно да се изреже, без това да убие пациента. Колегата, който го лекувал, се видял принуден да създаде нов инструмент. — Той вдигна отново дългия скалпел. — Виждате ли формата на върха? Достатъчно е тесен да влезе в основата на стрелата, в дупката, където преди е била дръжката. И когато пъхна върха на скалпела в дупчицата… — Харин плъзна палец по средната част на скалпела и той се раздели на две при върха, — раздвоеният връх ще захване здраво стрелата отвътре и остава само да я издърпам. Лесно и бързо.
— И безболезнено? — попита тя.
— Е, не, не — каза лечителят, наведе се над ранения стрелец и насочи скалпела към раната. — Доколкото знам, болката е много силна, нетърпима почти. Бихте ли задържали ръцете на пациента?
Откри Аркен в голямото помещение на хана, където възрастната лечителка стягаше торса му с бинт.
— Пукнати ребра — каза ѝ той с жална усмивка. — Само две обаче.
— Постъпи много глупаво — смъмри го Рева. — Следващия път си избери по-лесна плячка.
— Сред воларианците няма лесни, освен за теб.
— Готово — каза лечителката и върза краищата на бинта. — При други обстоятелства бих ти дала малко червен цвят за болката, но сега трябва да го пестим.
— В имението има няколко допълнителни шишета — каза Рева. — Ще наредя да ви ги изпратят тук.
— Състоянието на чичо ви изисква червен цвят, милейди.
„Той няма да живее достатъчно дълго, за да изпие всичко, което имаме“ — каза си тя, после примижа, осъзнала колко грубо и студено би прозвучало това.
— Той… не би искал хората му да страдат напразно. — Обърна се към Аркен и му стисна ръката. — Почини си.