Владетелят на кулата

— Направил е това оръжие за моя прадядо?

— Този лък, както и още четири като него, всичките украсени различно, за да отразяват разнообразните интереси на лорда — литература, музика и така нататък. Вашият явно е ловджийският лък. Лордът постановил, че лъковете са неговият дар за идните поколения на рода Мустор. Но само след няколко години всички те били изгубени, когато Янус се заел да ни вкара принудително в своето ново Кралство. Колкото до Арен, той умрял при един набег срещу селото му, макар да се разказва, че Янус държал да бъде заловен жив и когато това не станало, екзекутирал виновните, но кой знае?

Спря и опря гръб на парапета. Погледна я със същото притеснение, което Рева помнеше от момента, в който за пръв път бе спрял поглед на лъка ѝ.

— И ето ви сега вас, изгубената дъщеря на дома Мустор, превръщате битката в изкуство точно както Арен е превърнал в изкуство направата на лъкове, и носите едно от най-големите фамилни съкровища, попаднало у вас случайно. Прекарал съм живота си на бойното поле и често оцелявах благодарение единствено на късмета, факт, който неведнъж ми е давал основание да се усъмня в доброто зрение на Отеца. Но вие, милейди, ме карате да се замисля.

Рева застана до него и се загледа в отсрещния бряг. Керван се придвижваше към воларианския лагер, големи фургони с волски впрягове и ескорт от конници в черно. Керванът спря, един от ездачите слезе от коня си и тръгна към последния фургон. Изчезна вътре за миг, после се появи отново, като дърпаше след себе си млад мъж. Китките на младия мъж бяха стегнати пред тялото му, почти все едно се моли. Ездачът го бутна на колене. Нещо блесна в ръката на воларианеца и младежът се килна напред, червен фонтан изригна от гърлото му. Ездачът се наведе да свали оковите му, после се качи отново на коня си, керванът продължи напред с бавна стъпка и заряза трупа на брега на реката.