Владетелят на кулата

Кулата продължи напред още няколко метра. Рева протягаше врат да зърне навеса в задната част на чудовището, където краката все така стъпваха в ритъм. Запъна стрела в лъка си и се прицели внимателно. Стрелата се заби в масата от крака и миг-два по-късно Рева със задоволство видя един от нападателите да лежи на пътеката. Раненият се сви, стиснал крака си, но само след секунда още няколко стрели се забиха в тялото му. Стрелците наоколо побързаха да последват примера на Рева и скоро кулата изгуби още хора с пронизани крака, докато огънят поглъщаше горната ѝ част. Спря на двайсетина метра от стената, достатъчно близо да чуват писъците на уловените в капана на огъня мъже, после се разтресе като голям ранен звяр, мъже се опитваха да избягат от огнения ад, но повечето падаха, пронизани от стрели, преди да са изминали повече от няколко метра. Триумфални викове се надигнаха по протежение на стената — кулата умираше, огънят преяждаше дървената конструкция и скоро горната половина се срути, обвита в пламъци.

— Рано е да се радвате! — викна Антеш и посочи следващата кула, която се опитваше да заобиколи пламтящия труп на своята сестра. — Хвърлете гърнета и по нея.

Втората кула сподели съдбата на първата — бе подпалена и изкормена преди да наближи стената, а екипажът ѝ падна под буря от стрели. Рева видя мъже, които скочиха в реката с надежда да избягат от смъртоносния дъжд. Третата кула стигна по-близо, само на десет метра от стената, преди огънят и стрелите да я спрат.

— Стълби! — Викът долетя някъде отляво. Рева погледна към насипа долу и видя няколкостотин мъже да тичат, вдигнали обсадни стълби над главите си. Когато стигнаха края на насипа, се разделиха на две групи, хукнаха наляво и надясно покрай стената под дъжда от стрели, който повали десетки, после се обърнаха и тръгнаха напред с вдигнати стълби. Тези хора явно нехаеха за безопасността си и сякаш изобщо не забелязваха колко много техни другари падат пронизани. „Варитаи — спомни си Рева казаното от Велис. — Войници роби, които нямат собствена воля.“

Тих звук на раздвижен въздух я предупреди точно навреме и тя се наведе миг преди стрела да звънне над главата ѝ. Един стрелец наблизо не извади нейния късмет, политна назад и падна от стената със забита в лицето стрела. Рева надникна над стената и видя група мъже с тежки лъкове, които обстрелваха защитниците с нечовешка бързина и точност. Също като войниците със стълбите, и тези не показваха признаци на страх.

Лорд Антеш събра няколко десетки стрелци в плътна група и ги инструктира да зареждат, приклекнали зад парапета на бойниците, после да се изправят и да стрелят вкупом, засипвайки воларианците долу със залпове от стрели, и така, докато нито един не остана жив. С варитаите също се справиха лесно: нито един не успя да се изкачи и до половината височина на стълбите, преди да бъде надупчен със стрели. После защитниците избутаха стълбите и те се строполиха върху купищата трупове в подножието на стената.