Владетелят на кулата

Свободните мечове излазиха на брега и хукнаха към предварително указани точки за щурм. Маневрата им струва още хора, но нападателите бяха толкова много, че защитниците не свариха да прострелят всички и скоро стълбите се подпряха на стената. Сред свободните мечове имаше и стрелци, които подложиха на неспирен обстрел стената над стълбите. Рева видя как двама от техните хора паднаха пронизани, когато се подадоха над парапета да избутат една стълба.

— Повикай копиеносците си — каза Антеш на сержанта, когато воларианците започнаха да се катерят по стълбите.

Рева пусна една последна стрела и приклекна, преди да е видяла резултата, после притича към сержанта, който строяваше копиеносците си в плътни групи.

Антеш задържа стрелците си на стената до последния възможен момент; хората му повалиха много от катерачите, но дадоха и още няколко жертви на обстрела от подножието.

— Изтеглете се назад! — извика той, приближи се до Рева и грижливо остави лъка си върху парапета. — Време е да потанцуваме, милейди — каза ѝ и изтегли меча си.

Тя остави своя лък до неговия.

— Все още имам въпроси за това нещо — каза тя и плъзна пръст по красивата резба.

— Задайте ги утре — отвърна той с бегла усмивка.

Първият воларианец, който стигна до парапета, беше едър тип със смугло грубовато лице под тежък железен шлем. Прехвърли се през ръба със свирепи крясъци, Рева се стрелна напред, претърколи се под дивашкия му замах, скочи на крака, изтегляйки в движение меча си, замахна право нагоре, под брадичката на воларианеца, и острието потъна чак до мозъка му. Рева издърпа меча, обърна се ѝ замахна към лицето на следващия катерач, който тъкмо се прехвърляше през парапета. Мъжът падна с писъци връз следващите, които се катереха по стълбата, и събори и тях към смъртта им.

Още воларианци се появиха вляво и вдясно от Рева, копиеносците атакуваха с рев, мушкаха и убиваха като в транс, и скоро битката върху стената се изроди в меле. Един от нападателите привлече вниманието на Рева — уби с един удар втурналия се насреща му копиеносец, после се хвърли в мелето с по един къс меч във всяка ръка и за нула време посече още трима мъже. Бронята му беше различна от бронята на другите воларианци, които щурмуваха стената, не толкова дебела, а и ръцете му бяха голи, ако не се брояха накитниците. Биеше се с безучастно лице, избягваше удари и нанасяше свои с хладна прецизност, движеше се със скорост, която граничеше със свръхестественото.

Аркен нададе рев и нападна мъжа с вдигната над главата си брадва, глух за предупредителните викове на Рева. Воларианецът вдигна кръстосаните си мечове да парира брадвата на Аркен, после го ритна в корема. Аркен се просна по гръб и изпусна оръжието си. Рева хукна напред миг преди воларианецът да посече поваления си противник, замахна с меча си към очите му и го принуди да отстъпи. Той я измери с поглед, в който нямаше изненада, въпреки струйката кръв под лявото му око от прясната рана. Нападна я стремително — единият меч полетя странично към главата ѝ, другият мушна към корема ѝ. Рева се завъртя, парирайки и двата удара с вертикален блок, довърши завъртането си, но се смъкна на коляно в движение и замахна да го посече над глезена. Мъжът носеше плътни предпазители на прасците и ударът не го осакати, не пролича и да го е заболяло, ако се съдеше по бързината, с която замахна да я прониже. Върхът на късия му меч се строши в камъка до нея — Рева се бе завъртяла отново и сега скочи на крака, замахна и заби меча си в основата на черепа му.