Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Останалите четири кули тръгнаха напред през осеяния с тела насип, опитаха се да заобиколят някак горящите останки от първите три, но не успяха и спряха.
— Спокойно, момци! — извика лорд Антеш, когато литна поредният залп от огнени стрели. — Нека не хабим напразно ресурсите си.
След час четирите кули вече горяха, а оцелелите сред екипажите им тичаха назад по насипа. Победоносни викове заляха стените, разни хора тупаха Рева по гърба, други размахваха лъковете си и крещяха вулгарни обиди към воларианците.
— Не беше толкова трудно, нали? — отбеляза Аркен. Лицето му беше почерняло от дим и пот, колчанът му беше празен. Рева застана до парапета и погледна надолу към тесния път, който опасваше града. Тук-там ранени пълзяха и стоновете им потъваха в екзалтираната врява. „Роби — помисли си тя. — Похарчени небрежно като медници в голям залог.“ Насочи погледа си към безчетните огньове на воларианския лагер. Знаеше, че някъде там стои човекът, който командва този безнадежден спектакъл, гледа към града и крои нова стратегия за идния ден.
Усети, че ръката я сърби, точно там, където я беше целунала Велис. Всъщност я бе сърбяла през цялото време, но досега не си беше дала сметка за това.
— Връщам се в имението — каза тя на Аркен. — Ако нападнат отново, ела да ме извикаш.
Завари чичо си в лошо настроение, но бързо реши, че причината е не толкова в нейното нарушено обещание, колкото в жреца със счупен нос, които стоеше пред него в престолната зала.
— И какво трябва да означава това? — изгъгна ядосано васалният лорд и размаха някакъв пергамент. Велис сложи ръка на рамото му, но вместо да се успокои, чичо Сентес впери нов гневен поглед в жреца.
— Думите на Светия четец са съвършено ясни, милорд — каза жрецът и хвърли предпазлив поглед на Рева, която тъкмо заставаше до чичо си. — Прозрението му, дар от самия Отец, му позволи да съзре първопричината за настоящите ни страдания. Нашите неизброими грехове са ни навлекли гнева му, а безбожните зверове отвъд стените са наказанието, което Той ни изпраща.
— „Световният отец вижда всичко, знае всичко и прощава всичко — цитира Рева. — Да се отречем от обичта му е единственото наказание, което ни изпраща.“
Жрецът не я погледна, а отново се обърна към васалния лорд:
— Пътят ни е ясен, милорд. За да си осигурим прошката на Отеца, трябва да се освободим от греховете си. — Погледна многозначително към Велис. — От всичките си грехове. Този град е бил построен в чест на най-великия пророк на Отеца, а ние допускаме да го петнят безбожници…
— Вашият Четец — прекъсна го чичо Сентес, пръскайки слюнки, — седи в катедралата си, пише разни тъпотии и отхвърля молбите на хората за помощ, същите хора, които се опитват да защитят този град от робство и заколение! — Закашля се и примижа, споходен от нов пристъп на болка. Рева го потупа леко по гърба и взе нежно пергамента от треперещата му ръка.
— „Всички еретици в града трябва да бъдат събрани, за да се изправят пред правосъдието на Отеца — прочете тя и тръгна бавно към жреца. — Лично Светият четец ще претегли склонността им да приемат любовта на Отеца. Онези, които се окажат неспособни да се отрекат от ереста си, или не желаят да го сторят, ще бъдат предадени на своите братя еретици извън стените.“
Вдигна глава към жреца, но той така и не я погледна, вирнал изкривения си нос.
— И това ще ни спаси, така ли? — попита тя.
— Думите на Четеца са предназначени за васалния ло…
Млъкна насред дума, когато Рева скъса пергамента на две и пусна парчетата на пода.
— Махай се — каза тя. — И ако пак ти хрумне да безпокоиш чичо ми с бръщолевенията на онзи ваш стар глупак, ще проверим как еретиците отвъд стената ще посрещнат богоугодните ви персони.
Жрецът стисна зъби и се обърна към вратата.
— Кажи му също — добави Рева, — че когато приключим с воларианците, очаквам да ми сподели доброволно името на кучия син, при когото отраснах. Така му кажи.
— Ужасно ли беше? — попита Велис. Седяха в библиотеката, а чичо ѝ спеше на горния етаж. След посещението на жреца бе получил пристъп на гняв, който го изтощи напълно, гняв, който той надви с големи дози от червения цвят. Велис бе останала до леглото му, докато сънят най-сетне не дойде.