Владетелят на кулата

— За инвазията чух чак след като ме заловиха — продължи Ермунд. — Но по пътищата видях някои доста грозни гледки, това мога да кажа. Явно Дарнел е бързал да си уреди сметките с онези, на които е имал зъб.

— Хората му последвали ли са го в предателството? — попита инструктор Грейлин.

— Трудно е да се прецени, когато те возят във фургон, братко — отговори Ермунд. — Собствените му рицари най-вероятно са му останали верни, защото той открай време се заобикаля с хора като себе си, жестоки малоумници, водени повече от алчност, отколкото от чувство за чест. Но нашия народ аз го познавам добре. Обикновените хора никога не са харесвали Дарнел. Предателството му едва ли го е издигнало в очите им.

— Дядо ми — каза Арендил. — Имате ли някаква представа къде може да е отишъл?

— Никаква, момчето ми. Макар че на негово място бих тръгнал на север към Скеланския проход да потърся убежище при Ордена.

— Гарнизонът в прохода не е какъвто беше преди — каза Грейлин. — През последните години аспект Арлин беше принуден да намали бройката. Не можем да очакваме голямо подкрепление от брат Солис.

— Ще се бием сами — каза Давока.

— Няма да сме сами — каза Френтис. — Граничният лорд на Северните предели ще дойде. И когато това стане, ще си върнем Кралството.

Давока се намръщи, чула одобрителното мърморене на другите около огъня.

— Северният пущинак е далече. А и този твой граничен лорд със сигурност не може да се мери с воларианците.

Иллиан се засмя тихичко.

— Лорд Вейлин може да дойде и сам-самичък и пак ще спечели войната за един ден.

Давока вдигна вежди, но явно реши да не спори повече.

— Трябва да издържим — каза Френтис. — Да поддържаме огъня на съпротивата, докато той дойде.

— И да убием възможно повече врагове — добави Джанрил. Стоеше извън кръга, светлината на огъня огряваше само половината от лицето му, и гледаше напрегнато Френтис. — Нали така, братко?

Боец вдигна глава, доловил някаква заплаха в тона на менестрела, и изръмжа тихо. Френтис го почеса зад ушите.

— Точно така, сержант.

Трийсет и четири се появи от мрака и Иллиан изписка от уплаха. Изтезателят притежаваше свръхестествената способност да се появява сякаш от нищото. Още не си беше избрал име, което не представляваше проблем за никого, освен навярно за самия него, защото малцина в лагера знаеха езика му, а и да го знаеха, едва ли имаха желание да си бъбрят с него.

— Ефрейторът се оказа упорит — докладва той. — Но не прекалено.

— Какво научи? — попита Френтис и му махна да седне.

Трийсет и четири си избра място между Давока и Френтис. Изглежда, не забелязваше как реагира лонакската жена на подобна близост.

— Знаят за вас, за тази група. Свободните мечове ви наричат Червения брат. Работят върху планове как да ви изкарат от гората. Генералът е обявил награда от десет хиляди квадрата за главата ви.