![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Ах, мамицата им! Изглежда, сега се насочват към нас! Обърни го! Обърни! И го натъпчи това гюле в задника си! Картеч зареждай!
— Боя се, принце мой, че гномите няма да успеят да дадат втори залп — обади се застаналият до Сталкон телохранител. На тази длъжност към Пролетен жасмин бяха прикрепени двойка „бобри“.
— Свирете готовност!
Той видя как кавалерията направи опит да пробие през лявата армия, но не им се получи. Сега обединените сили на „раците“ щяха да пробват да пробият през центъра. Това беше съвсем разумно решение, особено като се има предвид, че тук почти няма копия, а и в сравнение с каретата линейната пехота изглежда абсолютно незащитена.
— Предайте на стрелците да се целят в конете! — без да сваля поглед от приближаващия противник, заповяда командващият центъра.
— Вече е направено!
— Ваше магичество! Можете ли да ни помогнете с този проблем?
— Не владея атакуващи заклинания с такава сила, ваше височество — каза магът, изпратен от Арцивус. — Едва ли бих могъл да унищожа наведнъж повече от петдесетина.
— А ако не е наведнъж, а на пет пъти?!
— Тогава се боя, че няма да мога да защитя войниците от магията на шаманите.
Принцът сви устни.
— Но мисля, че мога да направя нещо друго полезно за вас.
— И какво е то?
— Ледена пързалка — каза магът и се усмихна.
Изми Маркауз прокле минутата, в която той и хората му бяха изпратени в резерв. Центърът сега се нуждаеше от помощ. Голяма помощ. Толкова много ездачи — ще минат като лавина по хълма и ще спрат чак в Авендум. Изглежда напразно кралят спеши кавалерията. Така поне щяха да имат шанс. А сега всичко беше оставено в ръцете на Сагра и на късмета. На левия път вече се появи пехотата на „раците“ и се оказа безобразно многочислена. Нападателите се разпръснаха покрай Регската гора с ясното намерение едновременно да атакуват и трите армии на Валиостр. При такова огромно количество бяха напълно способни да го направят. А и от Нуад към Перфектни лъкове вече бързаха няколкостотин воини от северните племена. Замъкът продължаваше да жили и убива всеки, който се движеше по десния път, и противникът, съдейки по това, което виждаше Изми, не спираше с опитите да превземе най-северната крепост на армията на Валиостр. Но по-голяма част от войските на Неназовимия минаваха покрай Нуад, без да обръщат никакво внимание на дъжда от стрели. Изглежда армията на магьосника влизаше в битката директно от похода, и това беше единственото предимство на отбраняващите се. Ако врагът беше изчакал да събере всичките си сили и тогава да атакува, отбраната щеше да бъде смачкана като презрял домат. А така на Валиостр му оставаше шанс — просто трябваше да избива първо тези, които вървяха най-отпред, след това следващите, и така до безкрайност, стига да им стигнат силите. Слава на Сагра, че врагът се лиши от огрите.
— Гледай! Гледай! Какви сили идват само! Изглежда на момчетата в центъра ще им бъде трудно! — извика някой от копиеносците.
— Не бързай да ги погребваш, момче — изръмжа съседът на Джиг. — Да видим как тези конници ще използват копията си на хълма.
Кавалерията напредваше, конниците бяха пуснали конете в галоп, с отпуснати копия. Ето врагът мина през участъка, където лежаха телата на загиналите от изстрелите на гномските оръдия, и започна да се изкачва по хълма. От центъра на Полето на феите изкачването не изглеждаше толкова стръмно. Но действителността обикновено се оказва много по-лоша, отколкото предполагаме. За конете, обременени с брони и ездачи, не беше толкова лесно да преодолеят това изкачване.
— Дъга три пръста! Фокусирайте се върху стотниците! Огън!
Облак стрели се отдели от шестте хиляди стрелци, прелетя над пехотата и се стовари върху първите редици на рачешката конница. Веднага последва още един залп. И още. Въпреки тежките доспехи, хората загиваха, защото при толкова много стрели все някои проникваха в процепите на броните. Но основните загуби бяха понесени от конете. Без надеждна защита конете загиваха, оставяйки ездачите без възможност да избягат от смъртоносния обстрел. Изглежда командирът на кавалерията не беше очаквал да се натъкне на толкова много стрелци. Рог подаде сигнал за отбой и тогава се случи нещо невероятно: земята под копитата на конете и под краката на хората се превърна в лед и започна класическо избиване. Стрелците стреляха без прекъсване, изпращайки по врага стрела след стрела. Стотниците не спираха да крещят команди, променяйки ъгъла на огъня и вкарвайки поправка според вятъра. Стрелите така пищяха във въздуха, че понякога дори заглушаваха виковете на умиращите хора и коне. Хладнокръвната екзекуция продължаваше. Първите редици на пехотата и спешените рицари не издържаха и започнаха да стрелят по „раците“ с арбалети.