Диамантен меч, дървен меч [bg]

Стрелецът стана третата жертва. Него Сивият наемник просто избута да падне в още пламтящ трап. Магът се опита да се задържи, но за свой лош късмет се вкопчи в острието на глефата. Пръстите му се плъзнаха и той без звук пропадна в огнената яма.

Четвъртият бе посечен през кръста. Петият - петата поточно -не загина толкова кърваво, Фесис повали магьосницата като я халоса по тила с дръжката на оръжието си, обърна я по гръб с ритник и с тока на ботуша си й смаза гръкляна. Продължи нагоре, стремителен като вихър, обвит от съскащ облак стомана -въртящата се в ръцете му глефа.

Шестият маг го забави за момент с удушващо заклинание-мрежа, която глефата не можа да разкъса, въпреки че минаваше през нея. Вълшебникът замлъкна, когато в окото му се впи метната с рязко движение на китката желязна звезда. Магията му тутакси секна.

До върха на сипея раните по тялото на Фесис се умножиха. Младежът не им обръщаше внимание - малко по-дълбоки драскотини и незначителни за издръжливостта му изгаряния, чудо голямо. Подире си остави кървава ивица по рухналите зидове.

Мъртви тела лежаха с разперени ръце, възнак или по очи, сякаш напразно се бяха мъчили да се скрият от палача си.

Четиринайсет трупа. Половината бяха жени.

В близък бой маговете отстъпваха на воините от Братството. Заклинанието бе по-точно при далечна цел. Разбира се, ако сред противниците се бяха оказали майстори поне на половината на ранга на Арбел, тежко на Сивия... Ала старши магове в кулата нямаше и това бе проличало, още докато го гонеха из площада.

Фесис влезе в кулата.

Нещо се блъсна в левия му хълбок, мигом се усука около гърдите, право в лицето зина змийска паст.

"Ето, нали ти липсваше майстор!" - успя да си рече Фесис и рязко сви лакти. От левия ръкав се чу сухо метално щракване. Скритият самострел изплю оперен шип в небцето на магосътворената гадина. В същия момент Фесис срита кльощавия вълшебник, чу как врата му изпука, змията изчезна... Докато вдигаше изтърваната си глефа, от която капеше кръв, воинът установи, че бе убил дванайсетгодишно момче.

С това клането свърши. Имаше ли други оцелели магове или не - Фесис не разбра. Живите навярно бяха избягали в неизвестна посока. Сивият боец усети най-сетне страшна умора, почувства всяка своя рана, всяко натъртване и охлузване - все неща, които възпаленият му от схватката разум досега не бе забелязвал, и Фесис приседна на камъните, за да си поеме дъх.

От левия му хълбок течеше нещо топло и лепкаво.

След минута, а може би дори четвърт час, той се помъкна надолу по сипея. В града догаряха пожари. Страшната нощ още не беше свършила. Какво ставаше всъщност в Мелиин? Къде бе Императорът? Жив ли беше бащицата Хеон? Фесис все пак бе полагал клетва - не биваше току-тъй да зареже Братството.