Диамантен меч, дървен меч [bg]

А господарят през това време полагаше нечовешки усилия да спре нервното си треперене. Пред неговите очи още мержелееше младото лице на умрялата миг след атаката вълшебница. То бе изкривено, ала не от болката на агонията или от ужас, а от неописуема почуда. Погледът й до последно бе насочен към костената ръкавица, докато очите й не угаснаха навеки.

Устните на магьосницата нещо прошепнаха... за съжаление Императорът не успя да разчете точно какво.

Може би имаше смисъл да разпита пленниците известно ли им е нещо за този амулет, преди да ги избие? А дали щяха да му кажат нещо - пък било и лъжа?

Но така или иначе талисманът притежаваше невероятна по сложност и мощ сила. Никой не би могъл да каже към какво се стремеше тази сила, очевидно ръководена от собствена воля, подобно на най-изкусните и заплетени магии, материализирани обикновено в чудовища.

"Какво целиш, за какво е редно да те използвам, а за кое не бива? Дали това, което се крие в теб, е добро или зло? -помисли си Императорът, сетне сви юмрука, облечен в амулета и най-сетне се овладя. Заедно с това в сърцето му кипна глуха ярост. - Маговете опожариха Черния град! - възкликна гневно наум, втренчен в заревото. - Малцина ще оцелеят в тази пещ! Аврамий, Хеон... обикновените хора, честните поданици, които вярваха в своя повелител... същият, който им докара на главите това бедствие!"

Не можеше, не бе разумно да праща кохортите в пламъците на огромния пожар. Не познаваше огнеукротителни заклинания.

Засега можеше единствено да удържа позиции пред стихията и да не позволява на пламъците да нахлуят в Белите квартали. Колкото до бедняшките махали...

"Забравям, че маговете може би няма да ми позволят да опазя Белия град" - разтревожи се той.

Въпреки че бе млад, вече не вярваше нито в късмета, нито в съдбата. Никога не помнеше да е вярвал и да се е осланял сериозно на тях. Всичко бе стечение на обстоятелства, както биха се оправдали страхливите или недостатъчно силните духом. Меките сърца не са способни да стигнат до края на избрания път.

"Днес не успях да спечеля пълна победа, но ще се сражавам и утре, и вдругиден - докато не ги затрия!" Меко сърце...

Сежес, неостаряващата кучка Сежес все това му повтаряше.

"Ах, твърде сте мекосърдечен, принце..."

"Оттогава ти успя доста неща да ми набиеш в главата, вещице! Сега жъни плодовете на своето възпитание! Последния сноп от тази реколта ще поемеш разчекната върху скара за изгаряне..."