Републиката на крадците [bg]

— Иска да се различава, Ваше Величество. Меч неокървавен, очакващ битка — това е Орин.

— Своеволия си позволяваш, магьоснико. Казваш, че да е роден с кралска кръв, не е достатъчен знак за неговите качества?

— С извинения, господарю. Заклевам се в душата си, Орин е достоен наследник на достоен род. Казвам само, че той желае да достигне висотата на наследството си както неговият баща преди него и да дари величавия ви двор с нов триумф.

— И той — а и скъпият ни амбициозен Ферин — замислено каза Силванус.

— Напълно амбициозен и предан — каза Джасмер. — Не служиха ли и на теб за дълго време приятели и генерали?

— И магьосници.

— Ваше Величество!

— Е, не е наша вината, че старите ни врагове напоследък са станали толкова слаби!

— Враговете ви биха твърдели друго, Ваше Величество. Вие бяхте архитектът на техните мъки.

— Стига, стига. Някои змии ласкаят, преди да ухапят. Не щем отровните ти зъби.

— Ваше Величество, в Терим Пел гложди недоволство, все едно плъхове прегризват дървесина. По въпроса с крадците.

— Богове! Не сме ли виждали магиите ти в битката приложени, прострели враговете ни като след жътва? Не сме ли виждали светкавици и гръм пред волята ти да се подчиняват? Сега ни казваш да се преклоним пред вагабонти?

— Не преклонение, Ваше Величество, никога преклонение, а внимание, защото всяка болест се разпространява. Дочух слова за многобройни сборове, за непристойна смелост, за омраза, предвидена за вашия имперски трон.

— Всички крадци презират закона, иначе нямаше да са крадци. Защо да разгласяваме тази стара истина?

— Ваше Величество, те изграждат кралство под светлия Терим Пел и издигат суверен на своя измамен двор!

— На шега. С твърде много достойнство окичваме това безумие с нашите съображения.

— Ваше Величество, моля ви, ако търпите присмеха на долни претенденти, какъв пример ще е това за по-висшите ви конкуренти? Съгласен съм да се присмивате в уединение…

— Съгласен си?

— С извинение, Ваше Величество. Подчинявам се. Съветвам ви най-искрено. С право мислите това нахалство за нищожно, но и с право трябва да го убиете още в зачатък в името на трудно постигнатия мир! Иначе ще се разпростре сред онези, чийто дух по̀ приляга на вашия.

— Да убием първо нехранимайковците, а след това — придворните? Кой тогава е този суверен на крадците и как са станали толкова могъщи, че собствените ни слуги не могат да ни отърват от тях?