Произход на политическия ред [bg]

Способността на френските и испанските монарси да увеличават властта си е строго ограничена от утвърденото върховенство на правото в двете страни. Техните монарси се чувстват задължени да съблюдават феодалните права и привилегии на своите поданици. Те се стремят при всяка възможност да разширяват своите правомощия по отношение на данъците и военната повинност и се опитват да изопачават, нарушават и заобикалят закона. Те насърчават интелектуалците да разпространяват учения за абсолютизма и суверенитета в подкрепа на претенциите им, че са върховните законодатели. Но не се опитват да отменят правото само по себе си и не се стремят да го пренебрегнат. Така или иначе те са нормативно ограничени да постъпват своеволно по примера на някои китайски монарси като императрица У, която устройва кървава чистка на аристократичните си противници, или като първия император от династия Мин, който направо конфискува земите на изтъкнатите аристократични семейства.

Постепенната кооптация на елитите на практика означава разширяване на рентоориентираната коалиция, така че да включва, от една страна традиционните аристократични елити, а от друга – нови публични личности като градската буржоазия. Вместо да действат сплотено в защита на своите интереси като класа, тези елити разменят политическата власт за социален статус и за дял от държавата не под формата на парламентарно представителство, а по–скоро за дял от държавното данъчно облагане. По думите на Токвил свободата се разбира не като истинско самоуправление, а като привилегия. Това води до слаба форма на абсолютизъм, защото държавата, от една страна, няма формални конституционни ограничения за властта си, а от друга – е ипотекирала бъдещето си в полза на множество силни индивиди, спрямо които има ограничени правомощия за действие.