Произход на политическия ред [bg]

Второ, много е кратко времето между края на монголското робство и предприетото от Москва държавно строителство. В Западна Европа феодализмът преживява осемстотингодишно развитие, създавайки горда аристокрация по кръв, защитена в непревземаеми крепости, които осейват пейзажа. За разлика от това апанажният период на Русия продължава само няколко века. Аристократичната болярска класа е далеч по–зле организирана, за да се противопостави на централизираната монархия, а и не живее в замъци. Тя и независими градове като Новгород са слабо защитени от физическата география в сравнение със западноевропейските феодали.

Трето, Русия няма традиция по отношение на върховенството на закона, сравнима с тази на Западна Европа. Самата Източноправославна църква във Византия, която назначава руския патриарх, никога не преживява събитие, подобно на конфликта за инвеститурата и остава цезаропапистка до падането на Константинопол. Правото във Византийската империя не е превърнато в едно кохерентно цяло, пазено от независима правна професия, както на Запад. Руската православна църква, която е духовен наследник на Византийската църква, понякога демонстрира известна политическа независимост от владетелите в Москва, но същевременно получава големи облаги от покровителството на държавата. За разлика от Западна Европа, където Католическата църква е в състояние да противопоставя едни срещу други различните владетели в разпокъсания политически пейзаж, Руската църква няма на кого друг да разчита освен на Москва и често се оказва в ролята на послушен поддръжник на държавата. Липсата на независима църковна власт, която да защитава църковното право, означава, че няма институционална база за подготвени специалисти по право със собствена идентичност. Църковните бюрократи служат като административни кадри в ранните западноевропейски държави; в Русия държавният апарат се състои от военни и патримониални служители (често в лицето на един и същи човек]. Освен това образец за управник за мнозинството руснаци не е съблюдаващият правото княз, а грабителският монголски завоевател.