Произход на политическия ред [bg]

Дребното дворянство в Унгария е съсредоточено в една ограничена аристокрация, докато в Англия то представлява голяма и сплотена социална група, която в някои отношения е по–силна и от аристокрацията. Англия за разлика от Унгария има традиции в широкото политическо участие под формата на съда на стотиците, областните съдилища и други институции на местно управление. За английските лордове е обичайно да участват в съвещателни органи при равни условия със своите васали и арендатори и да решават въпроси от общ интерес. Освен това в Унгария няма еквивалент на английското съсловие на йомените, сравнително преуспели земеделски производители, които притежават собствена земя и могат да участват в местния политически живот. Унгарските градове са под строгото управление на висшето съсловие и не създават богата и силна буржоазия като английската.

Втора причина е, че независимо от английските традиции в зачитането на индивидуалните свободи централизираната английска държава е едновременно могъща и уважавана от по– голямата част от обществото. Англия е една от първите държави, която изгражда единна правосъдна система, защитава имуществените права и създава значителни военноморски сили в своите битки с различни държави на континента. Английският експеримент с републиканско управление след обезглавяването на Чарлс I през 1649 г. и протектората на Кромуел не е успешен. Дори за привържениците на парламента кралеубийството е несправедлив и незаконен акт. Английската гражданска война става свидетел на подобна прогресивна радикализация като тези по времето на Френската, Болшевишката и Синхайската революция. По–екстремните антироялистки групи като левелерите[201] и дигерите[202] настояват не само за политическа отговорност, но и за много по–всеобхватна социална революция, което плаши представените в парламента имотни класи. Ето защо реставрацията на монархията с възкачването на Чарлс II през 1660 г. се посреща с голямо облекчение. След Реставрацията въпросите за политическата отговорност възникват отново при управлението на католика Джеймс II, чиито машинации отново предизвикват съмнения и противопоставяне от страна на парламента и довеждат в края на краищата до Славната революция. Но този път парламентаристите не искат да премахнат монархията или държавата, а настояват за крал, който да е отговорен пред тях. И намират такъв в лицето на Уилям Орански.