![Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/0/proizhod-na-politicheskiya-red-bg-download.jpg)
Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Висшата аристокрация може да бъде описана като бивши военачалници, които разполагат със собствена земя, армии от васали и ресурси. Тази група управлява ефективно собствените си територии, които могат да бъдат прехвърлени на потомството или продадени за други активи.
Дворяните са по–нисши елити с обществено положение, които не притежават задължително значителни ресурси или земя. Те са по–многобройни от аристокрацията, на която са подчинени.
Третото съсловие се състои от търговци, занаятчии, свободни крепостни селяни и други, които живеят в градовете извън феодалната икономика и правна система.
Извън тези четири групи е селячеството, което съставлява основната част от населението. Селячеството обаче не е значим политически участник до превръщането му в такъв в някои части на Северна Европа през XVIII в. Разпръснати, бедни и зле образовани, селяните рядко успяват да осъществят значителни колективни действия. Аграрните общества от Китай до Турция и Франция стават свидетели на периодични стихийни селски въстания, но всички биват потушени, често с голяма жестокост. Тези бунтове оказват влияние на поведението и преценките на други участници например чрез принуждаване на държавата да прояви предпазливост при повишаването на селскостопанските данъци. В други случаи едно селско въстание може да допринесе за свалянето на някоя китайска династия. Но селячеството рядко действа като добре организирана група и не успява да предизвика дългосрочна институционална промяна, която да вземе под внимание неговите интереси.
Отношенията между тези пет групи са илюстрирани във фиг. 1 (глава 22). С изключение на селячеството тези социални групи в по–голяма или по–малка степен са мобилизирани и следователно могат да се държат като политически лица и да се борят за власт. Държавата може да се опита да разшири своята власт, а групите се стремят да защитят и разширят своите привилегии по отношение на държавата или помежду си. Резултатът от тези борби зависи до голяма степен от колективните действия, които някой от тези основни дейци успява да осъществи. Необходимостта от солидарност се простира до самата държава. Слабостта на държавата може да е последица от вътрешни раздори в управляващата династия, организационни неуспехи, загуба на вяра в легитимността на управляващата династия от страна на нейните васали или дори нещо толкова просто като неуспеха на един крал да създаде наследник. Освен това между тези различни групи са възможни всякакви съюзявания – между краля и дворянството, между краля и третото съсловие, между висшата аристокрация и дворянството, между дворяните и третото съсловие и т.н.
В случаите, когато възниква абсолютизъм, независимо силен или слаб, това е резултат от неуспеха на противопоставящите се на държавата групи да организират колективни действия (вж. фиг. 6). При наличието на политическа отговорност държавата е относително слаба спрямо другите политически групи. Парламентарно управление възниква, когато е налице относително равновесие на силите между сплотената държава и също толкова добре организираното общество, което е в състояние да защити своите интереси.
Вече можем да обобщим резултатите, описани в предходните глави.
Слаб абсолютизъм възниква във Франция и Испания, когато относително слабата държава е изправена пред добре организирано общество, но въпреки това успява да го контролира. И в двата случая Властовата база на държавата е съсредоточена в ограничена територия от кралски владения и прилежащи земи, където държавата упражнява пряка данъчна власт – pays d’etats – в районите около Париж във френската монархия и Кастилия при испанските Хабсбурги. Държавата все пак се стреми да разшири своята власт върху далеч по–обширен регион чрез кооптиране, династични интриги или открито завоевание. Географията на Западна Европа и военните технологии от края на XVI и началото на XVII в. обаче не са благоприятни за бърза военна експанзия, а бастионните укрепления правят обсадната война неизбежна и скъпа, вследствие на което френските и испанските монарси скоро изпадат в дълбоки финансови затруднения поради военни разходи и имперско свръхразширяване.
И в двата случая силни местни дейци извън държавната власт се стремят да се противопоставят на проекта за централизация. Това са древната аристокрация по кръв със. земя и ресурси, обширната класа на дворяните и градската буржоазия, организирани в парламенти във Франция и кортеси в Испания. И френската, и испанската държава успяват отчасти да кооптират тези групи. Това, изглежда, започва не като обмислена стратегия за държавно строителство, а по–скоро като отчаян опит за отлагане на банкрута. Френската държава първоначално купува лоялността на местните елити, като им предоставя специални привилегии и освобождаване от данъци. След банкрута и неизплащането на задълженията към Grand Parti през 1557 г. Франция започва да продава длъжности на заможни хора, които в началото на XVII в. стават наследствени и впоследствие продължават да бъдат продавани и препродавани до възкачването на Луи XIV в края на века. Испанската държава банкрутира по–рано поради продължителните династични войни в Италия и Ниските земи. И макар приходите от Новия свят да я поддържат до края на XVI в., през XVII в. тя също прибягва до продажба на едро на части от държавата.