Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Значението на Славната революция не е в това, че бележи началото на гарантираните имуществени права в Англия, както твърдят някои. Стабилни имуществени права съществуват векове преди това. Дори жените имат право да купуват и продават имущество още през XIII в. (вж. глава 14). Общото право и многообразието от кралски и областни съдилища, както и тези на стотиците позволяват на неелитните земевладелци да водят дела по имуществени спорове извън компетенциите на местния феодал. Към края на XVII в. вече възниква силна капиталистическа икономика, както и все по–голяма средна класа, която участва в борбата срещу абсолютизма на Стюартите. Така че успехът на Славната революция е по–скоро следствие от съществуването на стабилни, надеждни имуществени права, отколкото причина за тях. Притежаващите имущество англичани са знаели, че защитават нещо важно.
Славната революция така и не предоставя на новите могъщи данъкоплатци извинение за намаляване на собствените им данъци, както предполага Манкър Олсън. Случва се точно обратното: държавните разходи като процент от националния доход в Англия скачат от 11 на сто от БВП през 1689–1697 г. до 17% през 1741–1748 г. и до почти 24% през 1778–1783 г. Във върховите години през XVIII в. Великобритания събира около 30% като данъци.
Едно от основните постижения на Славната революция е узаконяването на данъчното облагане, тъй като от този момент нататък то очевидно се основава на съгласие. Демократичните общества невинаги и не задължително се противопоставят на високите данъци, тъй като смятат, че са необходими за важни обществени цели като защита на нацията. Това, което те не харесват, е незаконното събиране на данъци или публични средства, които се разхищават или изразходват за корупционни цели. В годините след Славната революция Англия е въвлечена в две скъпи войни с Франция на Луи XIV – Деветгодишната война (1689–1697) и Войната за испанското наследство (1702–1713). Двете десетилетия на почти непрекъснати войни се оказват изключително скъпи, като само размерът на английския флот почти се удвоява между 1688 и 1697 г. Данъкоплатците са готови да подкрепят разходите за тази и следващите войни, защото са запознати със смисъла на самите войни и от тях е поискано да одобрят наложената данъчна тежест. Излишно е да се казва, че много по–високите нива на британското данъчно облагане не задушават капиталистическата революция.
Разликата с абсолютистка Франция е очевидна. Тъй като Франция не признава какъвто и да било принцип на съгласие, налага се данъците да бъдат събирани насилствено. Държавата така и не успява да събере повече от 12–15% от своя национален продукт под формата на данъци през същия период, а често и много по–малко. Елитите във френското общество, които в най– голяма степен могат да си позволят да ги плащат, успяват да си купуват специално освобождаване от данъци и привилегии, което означава, че данъчната тежест пада върху най–слабите членове на обществото. В резултат на това Франция, която е с население близо четири пъти по–голямо от това на Великобритания, се оказва в несъстоятелност след смъртта на Луи XIV през 1715 г.
Славната революция и фискалните и банковите реформи, предприети след нея, като създаването на Английската банка през 1694 г., действително революционизират публичните финанси. Те позволяват на управлението да тегли заеми на прозрачни пазари на държавни дългове по начини, немислими за Франция или Испания. В резултат на това през XVIII в. равнището на държавните заеми скача значително, което позволява на британската държава да се развива с много по–бързи темпове.
Приключвам описанието на политическото развитие в този том в навечерието на Американската и Френската революция в края на XVIII в. Има известна логика да спра точно тук. Александър Кожев, великият руско–френски тълкувател на Хегел, твърди, че историята като такава приключва през 1806 г. с битките при Йена и Ауерщед, където Наполеон разгромява пруската монархия и утвърждава принципите на свободата и равенството в Хегеловата част на Европа. В типичния си ироничен и шеговит стил Кожев изтъква, че всичко, което се случва след 1806 г., включително бурните устреми на XX в. с неговите велики войни и революции, е само въпрос на попълване. Т.е. основните принципи на съвременното управление са утвърдени до битката при Йена; от този момент нататък не е необходимо да се откриват нови принципи и по–висш политически ред, а по–скоро да бъдат приложени във все по–големи и по–големи части на света.