Произход на политическия ред [bg]

Решаващата политическа революция настъпва през периода 1760–1792 г., когато просветената датска монархия постепенно премахва крепостничеството най–напред в кралските имения, а след това и за всички земевладелци и ограничава правото им да налагат унизителни наказания на селяните като бичуване върху дървен кон. Селяните нямат избирателни права, но получават правото да притежават земя и свободно да търгуват на равноправна основа.

Датският монарх вижда свободата на селяните като възможност да подкопае властта на благородниците земевладелци, които яростно се противопоставят на неговите реформи. Освобождаването на селяните му позволява да ги мобилизира директно в националната армия. Идеите също играят важна роля – „Богатството на народите" на Адам Смит е публикувана през 1776 г., в която той твърди, че притежаващите земя земеделци ще са далеч по–добри производители от несвободните крепостни селяни. Не по–маловажен е фактът, че самите селяни са все по–образовани, мобилизирани и готови да се възползват от възможностите на икономическата свобода, като се пренасочат към дейности с по–висока добавена стойност като хранително–вкусовата промишленост.

Второто важно събитие, което допринася за съвременната датска демокрация, идва отвън. В края на XVIII в. Дания се превръща в средно голяма многонационална европейска сила. През 1814 г. тя губи Норвегия в резултат на Наполеоновите войни. Разпространението на идеите на Френската революция през първите десетилетия на XIX в. има сложни политически последици, тъй като те стимулират както класови претенции за политическо участие от страна на буржоазията и селячеството, така и искания за национално признаване от страна на голямото немскоезично малцинство в Дания.

През 1864 г. прусаците решават проблема, като превземат от датчаните предимно немскоговорящите херцогства Шлезвиг и Холщайн в краткотрайна, но решителна война. Само за една нощ Дания се превръща в малка, хомогенна, предимно датскиговореща страна и осъзнава, че ще трябва да живее в пределите на много по–малка държава.

Това впоследствие определя контекста на историята за възникването на демокрацията в края на XIX и социалната демокрация в началото на XX в. Първоначално се заражда земеделско политическо движение, вдъхновено от учителя свещеник Н. Ф. С. Грюндвиг[206] под маската на религиозно ривайвалистко движение, което се отделя от официалната Лутеранска църква и създава училища из цялата страна. След идването на власт на конституционната монархия през 1848 г. движението на земеделските производители и националните либерали, които представляват буржоазията, започват да настояват за пряко политическо участие, довело следващата година до предоставянето на гласоподавателни права[207]. Възникването на датската социална държава през XX в. е извън обхвата на този том. Но когато най–накрая бива изградена, тя се основава не само на оформящата се работническа класа, но и на класата на земеделските производители, чието активизиране е подпомогнато в решаващи моменти не от икономическия растеж, а от религията.