Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Развръзката на продължителната борба между краля и парламента е Славната революция от 1688–1689 г., която принуждава Джеймс II да абдикира. От Нидерландия е доведен Уилям Орански и поставен на престола като крал Уилям III. Непосредствена причина за кризата са опитите на католика Джеймс да увеличи размера на армията и да я комплектува с католически офицери, което предизвиква подозрения, че възнамерява да използва армията, за да наложи абсолютистка власт в евентуален съюз с Франция и други католически сили. По–същественият въпрос обаче е същият, който предизвиква борбите на парламента срещу ранните Стюарти и е причина за Първата английска гражданска война – че легитимността в крайна сметка трябва да се основава на съгласието на управляваните и че кралят няма право да провежда политики без това съгласие. Постигнатото в резултат на кризата споразумение има важни конституционни, религиозни, финансови и военни измерения. То по конституция утвърждава принципа, че кралят не може да мобилизира армия без одобрението на парламента; последният приема закон, определящ правата на англичаните, които държавата не може да нарушава. От финансова гледна точка споразумението утвърждава принципа, че не могат да бъдат налагани нови данъци без изричното съгласие на парламента. Религиозният аспект на споразумението е забраната кралят или кралицата на Англия да са католици и законопроект за толерантност по отношение на правата на протестантите дисентери (но не и на католиците, евреите или сочинистите[198]). И накрая, споразумението прави възможна огромната експанзия на английската държава, като позволява на управляващите да емитират много по–високи нива на дълг. Независимо че принципът на пълен парламентарен суверенитет е утвърден окончателно няколко години по–късно, Славната революция основателно се разглежда като основен вододел в развитието на съвременната демокрация.
Славната революция води до съществена промяна в идеите, засягащи политическата легитимност. Философът Джон Лок, който е наблюдател и участник във всички тези събития, доразвива твърдението на Томас Хобс, че държавата е резултат от обществен договор, сключен с цел гарантиране на права, които са универсални по своята същност. В „Първи трактат за управлението" той атакува защитата на монархията от страна на сър Робърт Филмър[199] въз основа на божественото право, а във „Втори трактат" опровергава Хобс, че монарх, който се е превърнал в тиранин, нарушавайки естествените права на своите поданици, може да бъде заменен от тях. От решаващо значение за конституционното споразумение от 1689 г. е, че тези принципи са изложени в универсални термини – повод за Славната революция не е един владетел или група от елити, заграбили контрола над държавата и нейните облаги от някой друг, а принципът, по който да бъдат избирани всички следващи владетели. Незначителна е дистанцията между „Втори трактат за управлението" на Лок и Американската революция и конституционните теории на бащите основатели. Независимо че съвременната демокрация има много сложни измерения, основополагащият принцип, че управляващите могат да управляват легитимно само със съгласието на управляваните, е утвърден категорично благодарение на събитията през 1688–1689 г.
Въпреки че Славната революция институционализира принципа на политическата отговорност и представителното управление, тя все още не възвестява пристигането на демокрацията. Английският парламент през този период е избиран от незначителна част от населението. В него са представени висшите класи, представители на самоуправляващите се градове и дворяните, като последните са най–важната политическа класа в Англия и според Питър Ласлет представляват около 4–5% от цялото население. Една много по–голяма група от хора участва в местното управление като съдебни заседатели и в работата на стотиците и областите, която включва заможни фермери от класата на йомените[200]. Включването на тази група води до политическо участие на близо 20% от зрялото мъжко население. Демокрация по начина, по който я разбираме днес – правото на всеки пълнолетен да гласува независимо от пол, раса или социално положение, – не възниква нито в Англия, нито в САЩ чак до XX в. Подобно на американската Декларация на независимостта обаче Славната революция действително утвърждава принципа на обществения консенсус, като оставя на следващите поколения да разширят кръга на тези, които са считани за „народ" в политическия смисъл.