Произход на политическия ред [bg]

Дотук разгледахме пет европейски случая, довели до четири различни резултата по отношение на отговорността и представителните институции. Във Франция и Испания възниква и се утвърждава слаб абсолютизъм, при който отсъства парламентарна отговорност. И двете страни постигат този резултат, като разпределят на части властта между голямо разнообразие от елити, чиито права и привилегии ги защитават от произвола на държавната власт за разлика от останалата част от техните общества. В Русия е утвърден по–радикален абсолютизъм в китайски стил, при който монархията е в състояние да контролира своите елити, като ги назначава на държавна служба. В Унгария силният и сплотен елит успява да наложи конституционен контрол над властта на монарха и утвърждава принципа на отговорността. Но този контрол е толкова силен, че спъва способността на държавата да функционира ефективно. И накрая, единствено в Англия силният парламент успява да наложи на краля принципа на отговорността по начин, който не подкопава силата и монолитността на неговия суверенитет. Възниква въпросът на какво се дължат разликите при тези резултати?

Тези разлики могат да бъдат обяснени с един много прост модел, свързан с баланса на силите между четири групи участници в политическия процес в аграрните общества, които разгледахме. Това са самата държава, представлявана от краля; висшата аристокрация; дворянството; и това, което наричам третото съсловие. Това четирислойно разделение е прекалено опростенческо, но е полезно за разбиране на резултатите.

Държавите в Европа възникват, когато някои аристократични семейства постигат „предимството на първия" и се домогват до повече власт от другите – Капетингите във Франция, Арпадите в Унгария, династията на Рюриковичите в Русия, Нормандската кралска династия след завладяването на Англия. Техният възход се дължи на сложна комбинация от благоприятни географски условия, умело лидерство, организационна компетентност, както и умение да наложат своята легитимност. Легитимността може да бъде източник на първоначално преимущество за владетеля, както е в случая с Ищван, който успява да накара маджарите да приемат християнската вяра, или да е следствие от негов военен успех при покоряването на противников военачалник и гарантирането на мир и сигурност за обществото като цяло.