V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
— Къде е Пиг — поинтересува се Бени.
— Открадна „мъркюрито“ и сега пътуват с Флоп за Маями — отвърна Флип.
— Така ли!
— Там ще се женят.
— Хобито ми е да откривам млади хора като вас, които ще ми бъде интересно да заведа на купон — продължи Яго Сапърстийн.
— Бени е неудачник — поясни Флип.
— Неудачниците са много интересни — отбеляза Яго.
Купонът се провеждаше в една къща близо до мерилендската трамвайна линия №82 и там Профейн установи присъствието на: индивид с псевдоним Мейнард Базилиск, преди години избягал от Дяволския остров385, а сега на път за женския колеж „Васар“, където щял да преподава пчеловъдство; изобретател, празнуващ седемдесет и втория отказ на Държавното Патентно Бюро на САЩ да регистрира като нововъведение в дадения случай предложението му за автоматизиран бардак за авто– и жп гари, чийто принцип на действие в момента той опитваше с помощта на чертежи и енергична жестикулация да обясни на групичка тиросемиофили386, които Яго Сапърстийн бе похитил от техния ежегоден конгрес; изящна дама от остров Ман, специалистка по растителна патология и същевременно единствената в света владееща манския диалект и следователно лишена от възможността да разговаря с когото и да е; безработният музиколог Петард, посветил живота си на търсенето на отдавна изгубения Концерт за казу387 от Вивалди, (насочен първоначално към това музикално произведение от някой си Скуазимодео, бивш чиновник от администрацията на Мусолини, понастоящем проснат жестоко натаралянкан под пианото) — той разполагаше не само с информацията, че някакви меломани-фашисти откраднали партитурата на концерта от един манастир, но също и бе чул двайсетина такта от бавната част, които изсвирваше от време на време с пластмасово казу, обикаляйки от група на група; и други „интересни“ хора. Профейн, чиято единствена мисъл бе за сън, не размени нито дума с никого. Събуди се на разсъмване във ваната на Яго, от кискането на една блондинка, облечена само с бяла моряшка безкозирка, която го поливаше с бърбън от огромен кафеник. Профейн тъкмо бе отворил уста в опит да улови течащата върху него струя, когато в банята влезе Пиг Бодайн.
— Върни ми баретата — изръмжа Пиг.
— Мислех, че си във Флорида — рече Профейн.
— Ха, ха — изсмя се блондинката. — Първо трябва да ме хванеш.
И двамата избягаха, сатир и нимфа.
Следващото, което изплува в паметта на Бени, бе завръщането в апартамента на Флип и Флоп: главата му в скута на Пиг, на грамофона — Пат Бун.
— Имате еднакви инициали — гукаше Флоп от другия край на стаята. — Пат Бун и Пиг Бодайн.
Профейн стана, дотътри се до кухнята и повърна в мивката.
— Вън! — изкрещя Флип.
— Правилно — измърмори Бени.
По-долу, на стълбището бяха опрени два велосипеда, с които момичетата, икономисвайки от автобусни билети, ходеха на работа. Профейн грабна единия и го изнесе на улицата. Видът му бе просто безобразен: зейнал копчелък, разчорлена на слепоочията късо остригана коса, набола от два дни брада, тук-там разкопчана риза открила надупчена тениска, изпъната от бирено шкембенце. Той завъртя педалите и с тромаво поклащане се насочи към нощния приют.
Още не бе изминал две пресечки, когато зад него се разнесоха вопли и крясъци. На втория велосипед го преследваха Пиг и настанената на кормилото Флоп. Далеч зад тях потичваше Флип.
— Охо-хо — промърмори Бени, забърника превключвателя и скоростта рязко намаля.
— Крадец! — изкрещя Пиг и отново пусна своя непристоен смях. — Крадец!
Неизвестно от къде се появи полицейска патрулна кола и тръгна да пресреща Бени, който с много туткане успя най-после да превключи на по-висока скорост и бързо изчезна зад ъгъла. Така се преследваха в есенната прохлада из неделните улици, празни, ако изключим участниците в гонитбата. В края на краищата полицаите и Пиг настигнаха Бени.
— Всичко е наред, старши — каза Пиг. — Той ми е приятел и няма да предявявам никакви обвинения.
— Отлично! — отвърна полицаят. — В такъв случай аз ще ги предявя.
Откараха ги в полицейския участък, където ги натикаха в изтрезвителната килия. Пиг заспа веднага и двама по-раншни обитатели започнаха тихомълком да му свалят обувките. Профейн бе твърде уморен, за да се намеси.
385
Остров — френска каторга край бреговете на Френска Гвиана, известен с това, че в края на 19 в. кап. Алфред Драйфус е бил заточен там.
386
Колекционери на етикети на френски сирена.
387
Казу (мирлитон) — прост музикален инструмент със звънлива пластинка, наподобяващ драмбой.