Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Благодари на краля.
— Непременно. Но се пази! Бъкингам е ревнив! — заплаши я Люси.
Едва беше произнесла тези думи, и от един павилион излезе херцогът и приближавайки се до дамите, с усмивка каза:
— Вие грешите, мис Люси! Аз не съм ревнив и ето ви доказателство: вижте, там мечтае в самота виконт Дьо Бражелон, който според вас трябва да е причина за моята ревност. Бедният! Надявам се, че няма да откажете да споделите самотата му, мис Мери. Искам да поговоря с мис Люси.
Покланяйки се на мис Стюарт, херцогът добави:
— Разрешете ми да ви предложа ръката си и да ви изпратя до краля, който ви чака.
След като остана сама, Мери Грефтън седя известно време неподвижна, навела грациозно глава, нещо свойствено за младите англичанки. Очите й бяха нерешително устремени към Раул, а в сърцето й се водеше борба, за която можеше да се съди по това, че страните й ту побледняваха, ту аленееха. Накрая тя решително тръгна към скамейката, на която, както каза херцогът, Раул мечтаеше самотен.
Колкото и леки да бяха стъпките па мис Мери, шумът от тях привлече вниманието на Раул. Той се огледа, забеляза я и тръгна към нея.
— Изпратиха ме при вас, господине — каза Мери Грефтън, — приемате ли ме?
— На кого дължа това щастие, госпожице? — попита Раул.
— На господни Бъкингам — престорено весело каза Мери.
— Херцогът, който така се стреми към вашето очарователно общество? Възможно ли е това, госпожице?
— Изглежда, всички са се наговорили да правят така, че да прекарваме заедно по-голямата част от деня, господине. Вчера кралят ми заповяда да седна до вас на масата, днес херцогът ме изпраща да ви правя компания на пейката.
— Той си тръгна, за да ми освободи пътя? — смутено каза Бражелон.
— Погледнете към завоя на алеята: той тръгна с мис Стюарт. Кажете, виконт, във Франция кавалерите оказват ли си подобни любезности?
— Не мога да ви кажа точно какво правят във Франция, тъй като едва ли мога да се нарека французин. Бил съм в много страни като войник и много време съм прекарал на село. Аз съм истински дивак.
— Англия не ви харесва, нали? Ах… напразно херцог Бъкингам ме изпрати тук.
— Напразно! — живо каза Раул. — Вие сте права, аз съм намусен човек и с мен е скучно. Господин Бъкингам не е трябвало да ви изпраща.
— Именно защото на мен не ми е скучно с вас — възрази Мери с нежния си глас, — Бъкингам не трябваше да ме праща.
— Не мога да разбера как така той ви е пратил при мен! Нали ви обича и вие него… — каза Бражелон смутен.
— Не, Бъкингам не е влюбен в мен, той обича херцогиня Орлеанска, а що се отнася до мен, то аз не изпитвам никакви чувства към него. Вие приятел ли сте на херцога, виконте?
— Бъкингам ми прави честта да ме нарича свой приятел, откакто се запознахме във Франция, защото е близък приятел на човека, когото обичам като брат.
— Граф Дьо Гиш! Който е влюбен в херцогиня Орлеанска и е обичан от нея! — възкликна девойката.
Раул наведе глава. Мис Грефтън продължи с въздишка:
— Те са много щастливи… Оставете ме, господин Бражелон, след като херцогът толкова неуместно ме предложи за ваша спътничка. Вашето сърце е заето от друга и вие ми дарявате вниманието си като милостиня. Признайте си… Ще бъде лошо от ваша страна, ако не кажете истината.
— Моля ви, признавам.
Грефтън го погледна. Бражелон се държеше толкова естествено и в очите му имаше такава прямота, че Мери не можете да го заподозре в невежливост или глупост. Тя разбра, че той обича друга, обича французойка, най-искрено.
Не след дълго той си призна и това и тя каза:
— Значи трябва да направя първата крачка. Вие не искате да говорите, тъй като сега сте сигурен, че не обичам херцога и може би съм влюбена във вас. Вие сте искрен и скромен млад човек. Предпочетохте да ми кажете: „Моята любов е във Франция.“ Благодаря ви, господин Бражелон, за благородството. Занапред аз ще ви обичам още повече… приятелски. Но стига за мен, да поговорим за вас. Забравете, че мис Грефтън ви е говорила за себе си, кажете ми по-добре защо напоследък ставате все по-тъжен?
Раул беше дълбоко развълнуван от този нежен и задушевен глас. Той не намери какво да отговори, и Мери отново му дойде на помощ:
— Съжалете се над мен — каза тя. — Моята майка беше французойка. Значи мога да кажа, че по кръв съм такава. Но над моята френска страстност тегне английската мъгла и скука. У мен се раждат златни мечти за упоително щастие, но мъглата ги обвива и те се стопяват. Така стана и сега. Простете, дайте ми ръката си и ми разкажете като на приятелка за вашите мъки.
— Вие казвате, че сте французойка по кръв и душа?
— Да, майка ми беше французойка, а баща ми беше приятел на Чарлз I и емигрира във Франция. Така че по време на процеса срещу краля на Англия и управлението на Кромуел аз бях във Франция. След реабилитирането на Чарлз II баща ми се върна в Англия и почти веднага почина. Тогава кралят ми даде титлата херцогиня и разшири владенията ми.