Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Вечерята в „Дабъл Бар Си“ се оказа изключително приятна — дори Джон Дохърти не скри, че е прекарал приятно — въпреки че Фернандо Лопес едва не се задави, когато доня Алисия заяви:
— Това е тя, старостта! Как не се сетих по-рано? Нали помните Филип Кениън. Карлос, помниш ли го? Бяхте заедно скаути. Вчера го срещнахме в клуб „Петролиъм“ и ако не бях толкова разсеяна, щях да го поканя и него. Колко щеше да се зарадва да те види.
Когато всички се качиха в „Юконите“ на Тайните служби, доня Алисия подаде на Кастило пакет, увит във фолио. Вътре имаше ребра на скара.
— За Рикардо, Карлос — настоя тя. Не бе забравила специален агент Рикардо Солес от Агенцията за борба с наркотиците. — Предай му много поздрави и му кажи да ги затопли в микровълновата, ако няма подръка скара.
— Ще му намерим скара, бабо — отвърна Кастило.
На път към летището минаха покрай клуб „Сам“. Кастило не спираше да мисли за храна; сигурно заради ребрата.
— Някой да има карта за „Сам“? — попита той.
Инспектор Дохърти призна, че има.
— Бихте ли ме върнали до клуба? — помоли Кастило. — Вече е отворен.
Половин час по-късно Кастило излезе от „Сам“ с две малки чувалчета брашно за палачинки и няколко литра кленов сироп, последван от полковник Торине, който носеше пликове, пълни с тениски и шорти, огромно количество шоколади и вафли и подплатено дънково яке.
Приключиха бързо на митницата и излетяха няколко минути след осем. Първата им спирка беше в Кито, Еквадор, по средата между Мидланд и Буенос Айрес. Кацнаха там в 13:35.
Докато похапваха печено на скара пиле, агент Юнг от ФБР се обърна към инспектор Дохърти със самодоволно изражение.
— Преди да пристигнем в Буенос Айрес, инспекторе, няма да е зле да ми предадете пистолета си.
— Откъде-накъде?
— Защото, в противен случай, на митницата ще ви го конфискуват.
— Това не важи ли и за теб?
— Аз съм с дипломатически паспорт — отвърна ухиленият Юнг. — А вие не.
— Пищовлията Юнг ти го начука, Джон — засмя се Едгар Дешамп.
— Ами ти? — предизвика го Дохърти.
— Аз вече предадох моя — отвърна Дешамп. — След като е така любезен да пренесе незаконно и твоя, предлагам да започнем да му викаме официално Многоръкия пищовлия.
Излетяха отново в 15:10. Пет часа и трийсет и две минути по-късно, Кастило — стараеше се много да приземи машината без всякакви грешки и пропуски — кацна доста тежко на „Хорхе Нюбъри“.
— Заради двата часа разлика — обърна се Джейк Торине към Кастило — ще запише в бордовия дневник, че сме кацнали в 18:45 местно време. И тъй като съм страхотен пич и нямам никакво намерение да нараня чувствителен нисшестоящ колега, няма да правя забележки за отвратителното ти кацане.
Както и миналия път, Пол Сиено и Рикардо Солес ги чакаха с вече познатия им мерцедес „Трафик“, който отново бе представен за ван, извозващ туристи до отдалечено имение.
Щом минаха през митническа проверка и паспортен контрол, всичко се промени. Очевидно Сиено бе страхотен почитател на Едгар Дешамп и много се зарадва, когато ги видя.
ДВЕ
„Нуестра Пакеня Каза“
Кънтри клуб „Майерлинг“
Пилар, провинция Буенос Айрес, Аржентина.
19:25, 13 Август 2005
Щом влезе в къщата, Дешамп бе топло посрещнат от Сузана Сиено и едва забележимо по-малко възторжено от Алекс Дарби.
Кастило също бе посрещнат с радост. Макс толкова се зарадва да го види, че скочи, подпря лапи на гърдите му и го събори, а след това облиза цялото му лице.
Кастило се опитваше да се изправи, когато Ерик Кочиан заслиза по стълбите и заяви на висок глас:
— Виждам, че баш тъмничарят е пристигнал.
— Извини ме, че се опитвам да те опазя жив, чичо Ерик — озъби се Чарли.
— Всеки, който най-безсрамно си позволява да краде обичта на кучето на друг, заслужава презрение — продължи да се заяжда Кочиан.
— Ерик Кочиан, Джон Дохърти — представи ги Кастило. — Сигурен съм, че вие двамата ще станете първи приятели.
— Това да не би да е даскалчето с черните дъски? — попита Кочиан. — Познах го по гласа.
— А двамата господа, инспектор Дохърти — продължи Кастило, — са от вашия бранш. Шандор Тор, бивш инспектор от полицията в Будапеща, и полковник Алфредо Мунц, бивш шеф на аржентинското ДРУ, което е нещо като ФБР и ЦРУ на едно място.
— Знам какво е ДРУ — озъби се Дохърти, докато подаваше ръка.
— Карлос, едва ли си имал време да видиш семейството ми — обади се Мунц.
— Напротив — отвърна Кастило и бръкна в куфарчето си, за да извади лаптопа. — Държа да те предупредя, че сигурно ще искат да останат в Щатите.