Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Нека доразкажа на Чарли, Александър — продължи невъзмутимо Дешамп. — Та наложи се да отскоча до Касингани — някогашния Станливил понесъл куп пари в куфарчето си…
— По дяволите, Чарли — прекъсна го неочаквано Певснер, очевидно загубил самообладание. — Какво си направил с Алфредо Мунц и семейството му? Писна ми от извратеното ти чувство за хумор.
— Момичетата работят в кухнята на затвора — отвърна Кастило. — Май се приспособяват добре. Искаш ли да видиш снимки?
— Стига да не те затруднявам — отвърна с леден глас Певснер. Бе все още зачервен, но поне се владееше.
— Може ли да се преместим в хола? Снимките са на компютъра ми. Трябва някъде да го сложа.
— Знаеш къде е холът — отвърна Певснер.
— Дамата, която е прегърнала сеньора Мунц, е баба ми — обясни Кастило на руски, когато отвори лаптопа, за да покаже на Певснер как да прехвърля снимките.
Минута по-късно Кастило заговори:
— Би трябвало да ти се разсърдя, задето дори ти е минало през ума, че ги държа тато заложници. Всъщност малко те съжалявам.
Певснер срещна погледа му.
— Просто не знаех какво да мисля.
— Извинението се приема — отвърна Чарли.
— Ами Алфредо?
— Наблизо е.
— Искам да говоря с него.
— Той няма да дойде тук.
— Искам да му задам някои въпроси, но ще го направя само лично и насаме.
— Той няма да дойде тук — няма ти доверие, Алекс — а аз няма да те заведа при него. Телефонът няма ли да свърши работа?
Певснер поклати глава.
— Искам да го погледна в очите.
Кастило не отговори.
— Очевидно на теб ти има доверие — отбеляза Певснер.
— Мисля, че да.
— А ти на мен имаш ли ми доверие?
— Нека първо ти задам един въпрос, Алекс. Ти имаш ли й доверие?
— Като се има предвид, че имаме различни цели, да.
— Моят отговор е същият, Алекс. Нека сега ти кажа каква е моята цел. Искам Хауърд Кенеди. Ще го кажа по друг начин. Ще се добера до Хауърд Кенеди.
— Това пък какво означава?
— Означава, че ще го пипна и ще го закарам в Щатите. Уговорката ни с теб е все още валидна, но за Хауърд вече не важи.
— Защо ти е Хауърд Кенеди?
— Първо, искам да разбера какво общо е имал с полковник Сунев… и все още има.
— Според мен той дори не знае кой е Сунев.
— Кенеди много добре знае кой е Сунев — отвърна Дешамп. — Имаме проверен източник, който ги е видял заедно на Козумел. В същия хотел, който притежаваш там, „Гранд Козумел Бийч енд Голф Ризорт“.
Певснер се замисли, ала не каза и дума по този въпрос. Вместо това попита:
— Ами ако не ти предам Хауърд Кенеди?
— Нямаш избор, Алекс — отвърна Кастило. — Аз ще се добера до него.
— Преди някой от нас да каже нещо, за което после ще съжаляваме, да се върнем на Алфредо Мунц.
— Да не би да предлагаш размяна? — слиса се Чарли.
— Този път ти ми дължиш извинение — отвърна Певснер.
— И то по няколко причини. Аз не търгувам с приятелите си. И Алфредо, и Хауърд са ми приятели.
— Ще трябва да убедиш Мунц, защото той не е на същото мнение.
— Тъкмо затова искам да го видя.
— Пак се връщаме в началото. Вече ти казах, че той няма да дойде тук.
— Държа апартамент в „Шератон“, този тук, в Пилар, на магистралата, близо до „Джъмбо“ — обясни Певснер. Изчака Кастило да кимне, за да даде да се разбере, че знае за какво говори, и продължи: — Използвам го за бизнес партньори, които не искам да каня у дома.
— Искаш да доведа Алфредо в апартамента в „Шератон“ ли? Стига, Алекс! Той ми е приятел. Няма да го натикам в капан, където да го очистят!
— Чарли, кълна се в бог, че няма да сторя на Алфредо нищо лошо.
— Ще ми се да ти вярвах — отвърна Чарли. — Защо обаче да ти вярвам?
— Защото това е самата истина!
— Какво искаш да го питаш, защо искаш да надникнеш в очите му с този твой пронизващ поглед?
— Това вече не ти влиза в работата.
— Влиза, ако искаш да му наденеш гарота.
— В такъв случай имаме проблем, защото няма да ти кажа. Ще трябва да ми повярваш, че нямам намерение да сторя нищо лошо на Алфредо.
— Аз съм твърдо решен да не позволя да му се случи нищо лошо — отвърна Кастило. — Вече отнесе куршума, предназначен за мен, а това е повече от достатъчно. Това означава, че разговорът ни приключи. Знам, че ще предадеш на Кенеди, че уговорката не важи за него. Мен това не ме притеснява. Мога да го намеря. Но ако направиш каквото и да е друго, за да го предпазиш от мен, ще анулирам и уговорката с теб. Разбра ли ме?
Певснер кимна.
— Много съжалявам, че се стигна дотук — въздъхна той.