Ловците

— Забрави за тази работа, шефче. На него му харесва да те юрка.

— Така е — потвърди Юнг. — Много ми хареса, когато каза: „Би било жалко да оставим всички пари от скандала «Петрол срещу храни» в сметката на Кениън. Защо да остават за него? Няма ли как да ги прехвърлим за ЗОА?“

Кастило кимна.

— Надявам се не приказваше празни приказки, когато изчурулика така ентусиазирано „Няма проблем, господин президент.“

— Наистина няма проблем — отвърна Юнг. — Искаш ли да замина за Далас, преди да се върна на юг?

— Разбира се. Можеш да се качиш на директен полет от Далас за Буенос Айрес. Преди да тръгнеш, искам да направиш нещо друго.

— Какво?

— Влез в „Гугъл“ и потърси фландърско бувие някъде в района на Далас.

— За какво ти е? — попита Дешамп.

— Макс е фландърско бувие. Мислех, че знаете.

— И какво от това? — попита Юнг.

— Купи най-расовата кучка, която успееш да намериш — цената е без значение, документите й да се наред — и я закарай в Пилар.

— Ти май говориш напълно сериозно — ахна Дешамп.

— Не знам как действате вие, шпионите — отвърна Кастило, — но в армията, когато някой те спаси, най-малкото, което можеш да направиш за него, е да му осигуриш мадама за яко чукане. — Погледна Юнг и добави: — Кажи на Ерик Кочиан, че искам да си избера едно.

— Не може да бъде! — възкликна с усмивка Дешамп. — Многоръки, кажи на Кочиан, че аз също ще си избера.